Село Радуил
Село Радуил е второ по големина в община Самоков и е първото населено място през което преминава р. Марица.
По времето на османската власт Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на „Маданите” (ковачници за желязо) и „Видните“ (топилните за желязо). Тук е бил и последния мадан на Балканския полуостров, работил до 1900 година. След затварянето му тук активно се развива дърводобивът и дървопреработването, като се изграждат множество бичкии за бичене на трупи.
Друга забележителност на Радуил е фасулът, който е отличен със Златен меда от цар Фердинад I през 1982 година. Той е уникален (няма друг подобен сорт в България) и е защитен с патент от Института за земеделие и семезнание Русе. Първите семена са донесени още преди 300 години от търговец на семена от Венеция.
В селото са пребивавали и/или живели и някой писатели и поети, художници, между които Христо Лозев, Иван Вазов, Николай Хайтов, Христо Смирненски…
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
…
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
Христо Смирненски
/написано в с. Радуил/
