Самокòв, Самоков
Районът на днешния град Самоков в античността е населяван от траките. Те са считани за изкусни рудари и металурзи и са споменавани многократно от античните автори. Археологическите проучвания в самоковско разкриват активна металургична дейност, най-вече от средата на 1-во хил. пр. Хр., късно римския период и Средновековието.
Предполага се, че в периода XII-XIV в. тук са били заселени саси – европейски металурзи от Седмоградието, които издигнали по свои чертежи видните /пещите/ и
самоковите /преработващите съоръжения/. За османския период хронистите Коджа Хюсеин, Саадедин, Идрис Битлиси, Евлия Челеби и други дават сведения за населеното място и развития железодобив.
Името Самоков се появява в „Рударския закон” на сръбския деспот Стефан Лазаревич от 1412-1417 година, когато той е турски васал. В много османотурски документи името може да се види като Ивлайчо Самоков и Влайчов Самоков. През XVI в. венециански и австрийски дипломати споменават Самоков като голям град с развит железодобив.
Значението на Самоков като железодобивен център нараства още повече след разгрома на турците под Виена /1683 г./. Според един ферман от 1508 г. в Рила планина е имало 11 самокова. В следващите векове има сведения за над 50 такива съоръжения.
Името на града е неразривно свързано с огромните механични чукове – Самокòви. Славата на Самоков се разнесла и извън европейския континент. От тогава се появила дори мерна единица – „един самоковски кантар”.
Самоковите са функционирали до края на XIX век и получаваното желязо е било търсено заради неговото качество.
Железодобивната индустрия е била единна геолого-географска, миннометалургична, промишлена и стопанска дейност за целия Балкански полуостров до средата на XIX В. Нейните технологични етапи са:
1. Рударство – събирането на желязната руда /магнетитов пясък/ в открити рудници, наречени рудежи;
2. Промиване /плавене/ на желязната руда – обогатяване;
3. Топене на рудата – металургия на желязото;
4. Коване на суровото желязо – механично пречистване от пясъчни и минерални примеси, оформяне В железни пръти;
5. Производство на железарски произведения;
6. Търговия с желязо.
Желязната руда се топяла в пещи наречени „видни” с дървени въглища, а огромни духала вдухвали въздух до стопяване на рудата.
„Самокòвото” е съоръжение, където суровото желязо се пречиства от примеси и шупли чрез изковаване. Чукът се намирал в сграда с огнище и се наричал „млат”, дръжката на който се закрепяла хоризонтално с дебели греди. Чукът се задвижва с водно колело и палци. Водата се събирала в огромен дъсчен яз наречен дъсчен „кораб” и се пускала и спирала по наклонено водоподаващо устройство – „шоштръб”. Разтопеното в огнището желязо се изковавало във вид на железни пръти като краен продукт.
От Самоков желязото тръгвало с кервани към далечните османотурски и европейски пазари. Железодобивът е една от основните причини за икономическия и културния просперитет на града в епохата на Възраждането.
