Крепост Шишманово кале

Крепостта Шишманово кале е късноантична крепост, преизползвана и през средновековието.

Името си „Шишманово кале“ носи от епохата на Възраждането. Местните легенди разправят, че е тя е от времето на последният български цар Иван Шишман.
В периода 2004 – 2009 г. са проучени част от портата на крепостта, стопански и жилищни сгради с регистрирани железодобивни дейности, ковачество и др. Проучен е участък от външната крепостна стена. Разкрити са една ранно-християнска църква от края на IV – началото на V в., както и една съборна църква /extra muros/ на съседния хълм, датирана в VI в.
Шишманово кале представлява укрепено полуградско селище със своя обособена структура и фортификационни съоръжения. В границите на IV в. селището се превръща в значим от стратегическо и икономическо естество център и бива допълнително укрепено и подсигурено с външна и вътрешна крепостна стена.
При проучванията на отделните сектори, откритият подземен материал (керамика, монети, оръжие, сечива и др.) разкрива обитаване на това място още от средата на I хилядолетие пр. Хр., класическата римска епоха, до ранновизантийския период.
По всичко личи, че краят на крепостта трябва да свържем с някои опустошителни събития от края на VI – началото на VII в., както и частично ползване на крепостта до XII век.
Укрепеното селище можем да смятаме за предходник на града, който след XII в. се премества на другия бряг на р. Искър, където е днешния град Самоков.