Замък Аджлун (Ajlun castle)
Замъкът Аджлун (Ajlun castle) играе важна роля в историята на кръстоносните походи и е един от характерните модели на военната архитектура на Аюбидите.
Той е построен през 1184 г. с цел да контролира и защитава комуникационните пътища от франкските набеги в южната Леванта. През този период кръстоносните рицари са се опитвали да освободят Светата земя от мюсюлманското владичество. Замъкът също служи като център за снабдяване с военни принадлежности и като място за отглеждане на пощенски гълъби и пощенска станция между Дамаск и Кайро.
Стратегическото му местоположение (на около 1123 м надморска височина) осигурява контрол и възможност да наблюдава големи райони около него (Йорданската долина и Палестина на запад, площи простиращи се от езеро Тибериад до Мъртво море на юг, планината Ал-Шейх, езеро Тибериад, замъкът Кавкаб ал-Хава, градът ал Насира, планините на Западния бряг и градът ал Кудс)
Подаваните при заплахи от него предупредителни сигнали (огън през нощта и дим през деня) са се виждали ясно от съседните крепости.
Замъкът Аджлун първоначално се състои от четири кули и ров между тях, а по-късно, през 1214 г., е разширен и допълнително укрепен. Частично е разрушен през 1260 г. от Татарите, но в последствие е възстановен.
Замъкът Аджлун се превръща в ключова позиция за отбраната на мюсюлманските сили срещу кръстоносците. През 1187 г. той е подложен на двугодишна обсада от кръстоносните рицари, които се опитват да го превземат, но не успяват.
След падането на Йерусалим в ръцете на Салахедин през същата година, замъкът Аджлун става все по-важен за отбраната на мюсюлманските територии. Той продължава да играе важна роля в борбата срещу кръстоносците през следващите години и остава под мюсюлманско владичество.
Замъкът е частично повреден от земетресения, през 1837 и 1927 г., и оттогава Главното директорство по старини се грижи за реставрацията, поддръжката и наблюдението на замъка.
