Замък Аджлун (Ajlun castle)

Замъкът Аджлун (Ajlun castle) играе важна роля в историята на кръстоносните походи и е един от характерните модели на военната архитектура на Аюбидите.

Той е построен през 1184 г. с цел да контролира и защитава комуникационните пътища от франкските набеги в южната Леванта. През този период кръстоносните рицари са се опитвали да освободят Светата земя от мюсюлманското владичество. Замъкът също служи като център за снабдяване с военни принадлежности и като място за отглеждане на пощенски гълъби и пощенска станция между Дамаск и Кайро.
Стратегическото му местоположение (на около 1123 м надморска височина) осигурява контрол и възможност да наблюдава големи райони около него (Йорданската долина и Палестина на запад, площи простиращи се от езеро Тибериад до Мъртво море на юг, планината Ал-Шейх, езеро Тибериад, замъкът Кавкаб ал-Хава, градът ал Насира, планините на Западния бряг и градът ал Кудс)
Подаваните при заплахи от него предупредителни сигнали (огън през нощта и дим през деня) са се виждали ясно от съседните крепости.

Замъкът Аджлун първоначално се състои от четири кули и ров между тях, а по-късно, през 1214 г., е разширен и допълнително укрепен. Частично е разрушен през 1260 г. от Татарите, но в последствие е възстановен.

Замъкът Аджлун се превръща в ключова позиция за отбраната на мюсюлманските сили срещу кръстоносците. През 1187 г. обсада на замъка Аджлун. Обсадата продължава около две години, но кръстоносните рицари не успяват да превземат замъка.
След падането на Йерусалим в ръцете на Салахедин през същата година, замъкът Аджлун става все по-важен за отбраната на мюсюлманските територии. Той продължава да играе важна роля в борбата срещу кръстоносците през следващите години и остава под мюсюлманско владичество.

Замъкът е частично повреден от земетресения, през 1837 и 1927 г., и оттогава Главното директорство по старини се грижи за реставрацията, поддръжката и наблюдението на замъка.