Парк – музей Врана

Царския дворец Врана в парк Врана
Царския дворец Врана
Да Достъп с автомобил: Да
Добър асфалтов Пътища: Добър асфалтов
Безплатен паркинг Възможност за паркиране: Безплатен паркинг
Да До обекта има ходене пеш: Да
Има входна такса Достъп: Има входна такса
Да Подходящ за посещение с деца: Да
Автобус, Тролейбус Достъп с обществен транспорт: Автобус, Тролейбус
Фотографско място Подходящо за снимки: Фотографско място
GPS координати:
42°38'24"E 23°25'57"E
GPS паркинг:
42°38'23"E 23°26'19"E
Време за ходене в посока:
непосредствена близост
Минимално време за посещение:
1:00 часа
Разстояние от :
km
Време за пътуване от :
часа
*Данните се зареждат...

Преди Освобождението на България (1876) територията, на която днес се простира парк „Врана“, е чифлик на Осман паша. През 1879 хаджи Боне Петров от Герман го откупува за 500 златни лева. В следващите двадесет години (1879–1898) той изгражда образцово земеделско стопанство – къща, воденица, множество стопански постройки и дори езеро с водоплаващи птици. Въпреки усилията си, Петров губи всичко поради залагания.

След това БНБ продава имота на д-р Никола Странски, придворен зъболекар на княз Фердинанд, за 600 златни лева. На същата цена княз Фердинанд го откупува от Странски, разширява територията чрез покупки от местните селяни и създава свое имение, наречено „Чифликът Врана“.

Самият парк „Врана“ е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове. В продължение на повече от 40 години създателите му изграждат великолепен парков ансамбъл с разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода. Всичко това се разполага на територия по-малка от 100 ха, създавайки впечатляваща природна симфония.

Паркът е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. През царуването на Борис III „Врана“ се превръща и в център на управлението на държавата. След 1946 министър-председателят Георги Димитров се установява в парка, но избира да живее в малката дървена къща до езерото, далеч от официалния дворец.

Към момента статута на парка е на естествен природонаучен музей с ограничен достъп и за съжаление дворецът не е отворен за посетители и може да бъде разгледан само отвън.

P.S. Този път причината за поредното ни посещение в парк „Врана“ не беше просто разходка – вносителят на Sigma ни покани заедно с група фотографи да тестваме серията им телеобективи. Резултатите можете да разгледате в галерията и да видите красотата на по-малко познатата част от парка и неговите обитатели през обектива.

Трудност:
С автомобил
Заслужава ли си:
Заслужава си
Състояние:
Много добро
ЯН
ФЕВТ
МАРТ
АПР
МАЙ
ЮНИ
ЮЛИ
АВГ
СЕПТ
ОКТ
НОЕМ
ДЕК

Маршрут как да стигнем до Парк – музей Врана

От  „Орлов мост” до парка „Врана” се движи директна автобусна линия с номер 505.

Знаете ли, че...

Според легендата Фердинанд бил любител орнитолог и решил да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица. По ирония на съдбата дворецът бил накацан от ято врани и оттогава лятната резиденция остава в историята с името „Врана“.

Може да харесате още...

2 коментара

  1. Димитър Георгиев каза:

    С какви обективи сте направили тези снимки? Може ли да споделите и вашите лични впечатления от теста?

    • За тези снимки използвахме няколко обектива:

      • NIKKOR 70‑300mm f/4.5‑5.6E ED VR – личен
      • Sigma 17-70mm f/2.8-4 DC HSM OS Macro – личен
      • Sigma 150-600mm f/5-6.3 DG OS HSM – тестови

      Sigma обективите определено имат своите качества, но при нас оставиха смесени впечатления. Краищата на кадрите не са супер остри и „рисунката“ им понякога не ни допада. Освен това вкарват леко тониране в снимките, което за нашия вкус не е идеално.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Top
×

Вход