Астрономическа обсерватория на Софийския университет

Разположена в Борисовата градина, Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ е първата астрономическа обсерватория в България и една от първите на Балканите. Обсерваторията е и първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет. Строежът на старото здание и големият купол започва през 1892 г. извън пределите на София в пасище на село Слатина. Завършени са през 1894 г. (30 години преди полагането на основите на Ректората).

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. Тя е произведена в Мюнхен от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. През 1886 г. Стефан Берон (племенник на Петър Берон) я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Днес зрителната тръба е част от постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.

През 1897 г. проф. Марин Бъчеваров (първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище) доставя първият телескоп на постоянен фундамент в България, който продължава да се ползва и до днес (реставриран е през 2004 година). Той е на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча.

В периода 1928 до 1965 г. обсерваторията е разширена и са построени аудитория за учебни занятия, тераса за астрономически наблюдения и друг по-малък купол. Обсерваторията е и Служба за точно време в периода 1942 до 1986 г. В днешно време тя разполага и с радиотелескоп използван за наблюдения и обучения на студенти.