Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“

Боянската църква е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) и е един от културните символи на България. Включена е през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.
Вратата на Боянската църква е най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години.
Ктитор на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава, като техните портретни изображения на северната стена.

Ктиторският надпис на севастократор Калоян, запазен в притвора и гласи:
“ВЪЗДИГНА СЕ ОТ ЗЕМЯТА И СЕ СЪГРАДИ (ТОЗИ) ПРЕЧИСТ ХРАМ НА СВЕТИЯ ЙЕРАРХ ХРИСТОВ НИКОЛАЙ И НА СВЕТИЯ И ВЕЛИКОСЛАВЕН МЪЧЕНИК ХРИСТОВ ПАНТЕЛЕЙМОН; С УСЪРДИЕТО, ТРУДА И ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ НА СЕВАСТОКРАТОР КАЛОЯНА, БРАТОВЧЕД ЦАРЕВ, ВНУК НА СРЪБСКИЯ КРАЛ СВ. СТЕфАН.
ИЗПИСВА СЕ ПЪК ПРИ БЪЛГ. ЦАРСТВО, ПРИ БЛАГОВЕРНИЯ И БЛАГОЧЕСТИВ И ХРИСТОЛЮБИВ ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН, ИНДИКТ VII, В ГОДИНАТА 6767 (1259).”