Карибска (Кубинска) ядрена криза 1962 година

Карибската (Кубинската) криза е най-острата и опасна международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с построяването в Куба на съветски установки за изстрелване на ядрени балистични ракети. Това е моментът, в който светът е бил най-близо до началото на Ядрена война.

Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато (след сключване на договор със САЩ) съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

В същност кризата започва много по-рано (през 1961г.), когато САЩ започва разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР.

Като отговор на това съветския лидер Никита Хрушов разпорежда да се изготви план и да се пристъпи към изпълнението му за разполагането на руски ядрени ракети на територията на Куба, които със своя радиус на действие от 2000 km, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи.

Всичко върви по план (въпреки многократните заснемания на площадките от американските разузнавателни самолети) докато на 14 октомври самолет U-2 открива, че строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал е в бойна готовност…

Именно на тези събития разиграли се на кубинска земя е посветен Военно-историческият музей в Хавана, в който се намират и останките на сваления американски разузнавателен самолет U-2.

Хронология на кризата представена върху информационните табла:

• 9 МАЙ – При посещение на съветска делегация в Куба в която участва маршал Сергей Бирюзов (началник на стратегическите ракетни сили) е предложено на кубинското правителство инсталирането на стратегически отбранителни оръжия в Куба за съвместна защита на остров срещу опасността от агресия.
• ЮНИ – Операция Анадир включва мобилизиране на съветски войски и подготовка за превоз на военни материали. Контингентите на съветските войници наброява около 43 000 души. В състава им се включват ракетните войски със стратегическо предназначение, военновъздушните сили, Войски за противовъздушна отбрана, Сухопътни войски, ВМС, както и други подразделения.
  Подобна операция никога не е била извършвана в историята на Съветския съюз. Освен това в този период са вход и мащабни планове за маскиране и прикриване на дейностите, както и за дезинформация на противника.
• 3 ЮЛИ – Министърът на FAR (Революционни Въоръжени Сили), командващият Раул Кастро Рус, пътува до Москва и води разговори с Никита Хрушчов, за да обсъдят подробности за Военното споразумение, което ще бъде подписано и публикувано през ноември 1962 г. Това споразумение би подобрило съотношението на силите между САЩ и СССР и би допринесло за защитата на Куба срещу опасността от агресия, в съответствие с принципите на международното право.
• 12 ЮЛИ – Прехвърлянето на оръжия в куба започва. Използвани са 85 лодки, които са извършили 185 плавания. За монтирането на снарядите на територията на Куба са положени много усилия, като целият този процес е запазен в пълна секретност.
• АВГУСТ – Командващият Ернесто Че Гевара посещава СССР, за да предаде окончателния текст на военното споразумение, основано на корекциите и съображенията от политическо естество, направени от лидера на Кубинската революция Фидел Кастро. Че предаде на съветското ръководство необходимостта от оповестяване на споразумението. Въпреки кубинското настояване то да бъде разкрито, Хрушчов подкрепя идеята то да се пази в тайна до края на годината.
• АВГУСТ-ОКТОМВРИ – В периода в Куба пристигат и се разполагат множество съветски оръжия. Инсталирани са ядрени ракети със среден обсег и бомбардировачи Ил-28. За установките Р-12 (SS-4) са доставени 36 бойни ракети, а за тактическите ракети Луна са докарани девет ракети, всяка със съответната ядрена бойна глава. Доставените ядрени бойни глави достигат 45 броя.
• 14 ОКТОМВРИ – Съветските ракетни точки на острова са открити и заснети от американски самолети U-2 в Сан Кристобал и Пинар дел Рио. Този факт представлява момент на голяма опасност, тъй като дава предимство на Съединените щати да извършат изненадващ удар върху инсталациите. За целта Кенеди нарежда разузнавателни полети над острова.
• 22 ОКТОМВРИ – Президентът на Съединените щати, използвайки доказателства за наличието на ядрени оръжия като претекст, започва морска блокада (карантина) срещу Куба. За да бъде ефективна, той включва 238 кораба, 8 самолетоносача, два крайцера, 118 разрушителя, 13 подводници, 65 амфибийни кораба и 32 спомагателни кораба, като същевременно е увеличена числеността на войниците във военноморската база Гуантанамо от 8 000 на 16 000.
• 22 ОКТОМВРИ – В 5:40 следобед главнокомандващият Фидел Кастро издава заповед за бойна тревога в телевизионно изявление. Куба вдига на оръжие около 270 000 бойци, като част от нейните редовни части и близо 150 000 в народната защита, тоест повече от 400 000 мъже и жени. 54 пехотни дивизии, шест реактивни артилерийски групи, танкова бригада, три самостоятелни 120 мм минометни групи, 20 военноморски части на ВМС, 118 зенитно-артилерийски батареи и 47 самолета.
• 23 ОКТОМВРИ – Изправен пред агресивните изявления на Кенеди, Хрушчов изпраща писмо до Фидел Кастро, в което осъжда “пиратските” действия на правителството на САЩ, като ги смята за “агресивни и провокативни действия срещу Съветския съюз”. Той изразява твърдото си убеждение в правото на Куба на да се защити в съответствие с нормите на международното право, както и заявява безусловната подкрепа на Съветския съюз за Кубинската революция и желанието му да я защити.
• 23 ОКТОМВРИ – Фидел се появява пред кубинската телевизия, отговаря на агресивната реч на Кенеди и информира хората за сериозната ситуация. Той казва, че Куба ще устои на империалистическата блокада, че няма да се разоръжи и ще посрещне спокойно ядрената заплаха.
• 25 ОКТОМВРИ – Узнавайки за близостта на съветските кораби до така наречената зона на карантина, Генералният секретар на ООН У Тан се обръща към правителствата на Съветския съюз и Съединените щати да избегнат конфронтация между двете сили. Съветското правителство реагира положително, като отдалечава корабите си от района, докато Съединените щати продължават със заплашителния и арогантен тон. На следващия ден Кенеди нарежда увеличаване на нисколетящите полети над кубинска земя до 12 пъти на ден.
• 26 ОКТОМВРИ – Министър-председателят Фидел Кастро изпраща писмо до Никита Хрушчов, в което предупреждава за неизбежността на нахлуването на Съединените щати в Куба и решението на Куба да се изправи срещу нея. Този ден съветският премиер изпраща съобщение до американския си колега, предлагайки мирно решение на конфликта въз основа на изтеглянето на ракетите в замяна на ненахлуване в Куба.
• 27 ОКТОМВРИ – Фидел изразява пред генералния секретар на ООН У Тан готовността си за диалог за разрешаване на кризата, стига САЩ да спрат заплахите, агресивните действия и морската блокада срещу Куба.
  При поредното нарушаване на въздушното пространство на Куба от страна на Американски бойни самолети противовъздушните батареи откриват огън по тях, в съответствие със законното право на Куба на своя защита. При тези обстоятелства шпионски самолет U-2 е свален от съветска ракетна група, разположена в община Банес, бивша провинция Ориенте. Пилотът майор Рудолф Андерсън е убит и конфликтът е на път да излезе извън контрол.
• 30-31 ОКТОМВРИ – В президентския дворец на Куба се провеждат разговори между делегация на ООН, ръководена от У Тан (действащ генерален секретар) и правителството на Куба, като се гарантира независимостта и суверенитета на страната. След преговорите започва изтеглянето на стратегическите отбранителни оръжия, без революционното правителство да постави каквито и да било пречки пред съветското изтегляне.