Оформената като буква „L“ цитаделата на Аман е разположена на един от седемте хълма (джабали), които първоначално образували града.
Цитаделата има дълга история. Намерени са артефакти, доказващи, че хълмът е бил обитаван още през неолита и в последствие е бил укрепен през бронзовата епоха (1800 г. пр.н.е.).
Той става столица (Rabbat Ammon) на Кралство Амон след 1200 г. пр.н.е. По-късно попада под влиянието на различни империи като по-значителна следа оставят римляните (1 век пр.н.е.), византийците (3 век сл.н.е. – тогава града се прекръщава на Филаделфия) и умавидите (7 век сл.н.е.). Цитаделата и околното пространство попада под мюсюлманско управление през 661 г., когато е възстановено името на града (Amman). През 13-ти век цитаделата губи значение и следва период на спад като през голямата част от времето до 1878 г. става изоставена град от развалини, използвана само от бедуини и сезонни фермери. Въпреки това Цитаделата на Аман се счита за едно от най-старите непрекъснато населени места в света.
Археологическите проучвания на района започват през 1920 година Повечето структури, които все още са видими на мястото, са от римски, византийски и умавидски периоди. Основните останки на мястото са Храмът на Херкулес, останки от 13 метрова мраморна скулптура (пръстите на ръката и капачката на коляното), византийска църква, умавидски дворец, открита цистерна за вода, хамам и наблюдателна кула.
