ВНИМАНИЕ!!! (Травъл) Фотографията е пристрастяваща! – Част II

Вече всичко е извън контрол. (Продължение от Част I)

Продължавате да закупувате различни аксесоари, гелфилтри, преносими батерийни моноблокове, пчелни пити, рефлектори, стойки за светкавици, градиентни и поляризационни филтри от все по-висок клас…

Имате купчина от акумулаторни AA и AAA батерии и сте опитали всички марки. Разполагате с поне шест зарядни устройства за тези батерии и още няколко за батериите на фотоапарата.

Вече сте редовни участници в специализираните фотографски сайтове, фото банки и Facebook групи, но въпреки всичко реализираните приходи от продажби на снимки, са меко казано депресиращи. Все повече се убеждавате, че нещо не е наред.

Поне два пъти годишно се замисляте да захвърлите цялото си досегашно оборудване и да преминете на друга система.

До скоро сте смятали за луд своя приятел, който продаде колата си за да премине на Leica, но вече не сте сигурни в това.

И изведнъж… осъзнавате, че вашия голям DSLR е доста тежък, особено за ежедневни и семейни снимки.

Започвате да се оглеждате за безогледален фотоапарат със сменяема оптика (mirrorless system). Технологията много е напреднала и вие направо се влюбвате в тях и купувате един. Снабдявате се с три твърди обектива (prime lenses), филтри за тях, нови карти памет, батерии и зарядни за тях, нови кабели, ремъци за носене и чанти. Най-вероятно, вече разполагате с две напълно различни системи фотоапарати.

Замисляте се за оборудване на “малко” домашно фотостудио. Обмисляте закупуването на студийни светкавици (studio strobes), софтбоксове и стойки за тях, фонова система, палатка за продуктова фотография (все от някъде трябва да се генерират и допълнителни доходи).

До тук бюджета ви е надхвърлил 25 000 лв, може би и 30 000 (без да броим разходите за самите пътувания)…

И все още не сте напълно щастливи, защото виждате малко шум при високо ISO или при просветлявате сенките в снимките си.

Продължавате да чувате слухове за предстояща премиера на по-нов модел с по-добър сензор. Модела излиза и вие сте направо разстроени.

Ако имате нещастието някой ваш познат (професионален фотограф) да ви предостави възможността да поснимате с неговия средноформатен Hasselblad депресията ви ще се задълбочи допълнително. Клатейки глава си обещавате:

“Някой ден…”

Екипировката вече е станала доста обемна и тежка. Относително „лесно достъпните“ места вече сте ги обиколили (по няколко пъти в преследване на светлина и подходящи за снимки условия) и започвате да се замисляте за „по-проходим“ автомобил, който да може да ви заведе сигурно и безопасно на повече места.

Изискванията са много: да е с голям багажни, да може при нужда да се преспи в него, да е комфортен за дълъг път, да е по висок и проходим, естествено да е 4х4, да е… Проучвате, питате, четете и накрая се спирате на SUV (в моя случай SUW – Subaru Outback) и го купувате…

Вече никой не може да ви спре да отидете където си поискате… и да ходите по-далече за трактор като надцените възможностите му/си…

Прекарвате много от своя живот в обработка на снимки и избор на какво да снимате после. Експериментирате с пейзажи, портрети, семейни снимки, сватби, сладки бебета, мода, улична фотография, нощтна фотография, HDR, животни, коли, … Всеки път се нуждаете от ново оборудване, нови знания и техники за обработка. Правите първите си отпечатъци (prints). Обсъждате с другите фотографи, колко по-различно изглеждат работите ви отпечатани на хартия. Замисляте се за самостоятелна изложба.

Достигате до точка, при която вече не искате да носите и ползвате фотоапарата си по семейни събирания и мероприятия. Вие искате да “изживеете” всеки кадър, а не просто да “щракате”.

Вече сте едновременно обсебени и преситени.

Нуждаете се и търсите нещо „по-така“ за да изпитате удоволствие и да получите вдъхновение.

Междувременно забелязвате, че много се харесват и търсят екстремни видеоклипчета. Досегашната екшън камера, вече не ви задоволява, няма стабилизация, „забавено движение“ (slow motion), „времево заснемане“ (time lapse), не снима в 4К,… Купувате GoPro с пълен набор аксесоари и нов водо, прахо и удароустойчив смартфон (предишните няколко са дали фира поради тези причини). 

Аерофотографията навлиза все повече и усещате, че това което ви липсва е онази „по-специална“ гледна точка. Започвате да проучвате за дрон.

Изчитате десетки публикации, ревюта и сравнения между различни модели дронове и стигате до вече познатата дилема: „Хубаво ама скъпо, скъпо ама хубаво!“ Вече сте доста напред с бюджета, но не ви се спъва 2 пъти в един и същ камък, както преди време решихте да вземете бюджетен фотоапарат с компромисни характеристики „като за първи фотоапарат“ на някой новопрохождащ фотограф от семейството, който съвсем скоро става ненужен.

Прекарвате много време да се самоубеждавате, да вземете бюджетен дрон, докато се понаучите, но едно тихо гласче непрекъснато ви подкокоросва, да не го правите и да скочите направо в дълбокото. И ето идва онзи щастлив ден в който се появява „висок клас дрон“ попадащ с обувалка във вашия бюджет… Замижавате и… скачате!

Вече сте притежатели на дрон!

Подчертавам „притежатели“ не пилоти на дрон! Записвате се на курсове, изкарвате сертификат, регистрирате дрона и… започвате отново да се учите. Това е една съвсем нова губерния.

Сега вече наистина нещата от отчайващи започват да се превръщат в безнадеждни… Колелото се е завъртяло на нова скорост.

Купувате нови аксесоари, филтри, чанти, зарядни хъбове,,, Времето прекарано на дадена локация значително нараства, успешните кадри драстично намаляват, мястото за съхранение на файловете нараства… Но нищо, това вече сте го преживяли неколкократно, ще се справите и този път. Ще имате онези Уау кадри…

Идва момент в който има опасност да ви изгонят от вкъщи, а и ви омръзва да „складирате“ техниката си в различни шкафове и килери и да не можете лесно да откриете „онази малка джаджа“, която ви е необходима точно в момента. Дошло е времето за направа и организиране на специализиран „фотографски шкаф„… Нищо от предлаганото по магазините не ви устройва като размери и разпределение и се налага да се прави „по поръчка„…

Вече всичко е подредено и на една ръка разстояние… поне за сега (ще се появят и десетки нови джаджи, които ще си търсят мястото) 🙂

Упс! Някъде в улисията забравих да спомена и ръчен GPS. До много от локациите, които искате да посетите и да заснемете, няма маркирани пътеки или изобщо няма пътеки. Така че, честито! Още една джаджа, която трябва да мъкнете със себе си… 🙂

Е, припознахте ли се?

Честито и моите съболезнования! Вече сте един от нас… пристрастени, обсебени, но щастливи по свой собствен начин (травъл) фотографи… 🙂

Всичко това звучи стряскащо. Фотографията може да е много скъпо удоволствие, но това не е задължително. Ако някой се чувства прекрасно с “китовия” си обектив, това е супер…

Най-важното е да не преставате да снимате и да се забавлявате!

P.S. Не ме приеха, нямало такава клинична пътека…

P.P.S. Статията е вдъхновена от публикация на Matt Corkum, която прочетох преди доста години и реших на базата на нея да споделя и личния си опит и преживявания по темата…

Благодаря Matt, смях се през сълзи и се разпознавах във всеки един ред…