ВНИМАНИЕ!!! (Травъл) Фотографията е пристрастяваща!
Щом четете тази статия, значи най-вероятно вече сте зарибени. Всичко е започнало като на игра, превърнало се е в хоби, но много скоро нещата са излезли извън контрол…
Направили сте първите си “наистина добри кадри”, но…
Това, което виждате при другите, някак си не се е получило и при вас и това лекичко ви огорчава… А толкова ви се иска да станете “истински фотограф”.
Време е за решителни действия!
Регистрирате се във всички групи по темата, започвате да четете форуми, да разпитвате приятели и колеги и да избирате фото техника. Най-накрая купувате първия си бюджетен цифров огледално-рефлексен фотоапарат (entry-level DSLR), оборудван с китов или евтин 50 мм обектив! Сега вече няма начин да не направите онези уау снимки събиращи хиляди лайка. Научавате някой фотографски понятия и започвате да “експериментирате”!
Но все още нещо ви липсва…
Навсякъде пише, че ви е нужен статив (tripod). Купувате го и започвате да го носите навсякъде със себе си. 🙂 Подчертавам “носите”, не “ползвате”!
Изведнъж попадате на уникални снимки с “висока гледна точка” направени с монопод и дистанционен спусък. Следва и тяхното закупуване и поредица от експерименти…
Закупувате допълнителна батерия. И допълнителни карти памет (memory cards). И бюджетен варио обектив (zoom lens). И набор от филтри. И външна светкавица (flash)…
Оборудването нараства и ви се налага да станете експерт в областта на фотографските чанти. Купувате ежедневна чанта за фотоапарата и два обектива, класическа “ретро” чанта за през рамо (не привличаща вниманието на неспециалисти) за работа на открито, фотораница за преходи и пътешествия, специален фотокуфар с колелца подходящ за кабинен багаж. Също така имате калъф за статив, чантичка за светкавици и батерии, чанта за основния комплект принадлежности: лаптоп, кабели, външни дискове, разклонители, удължители, меки торбички за различни аксесоари, както и водонепроницаема и противоудърна кутия за картите памет. Не сте пропуснали и колан за кръста с няколко калъфа за различните обективи и аксесоари…
Накупили сте и мъкнете ВСИЧКО със себе си.
Чувствате се като товарно магаре, но изкуството иска жертви!
Минава време и вече имате няколко хиляди кадъра зад гърба си. Но… все още нещо продължава да не е наред. Кадрите не са достатъчно резки, а и фокуса много често е “някъде там”…
Започвате да имате усещането, че със смартфона или сапунерката правехте по-добри снимки…
Записвате се на семинари, фотопленери и фотографски работилници (workshops). Слушате, записвате си и експериментирате. И един ден късмета ви се усмихва. Имате възможност да пробвате среден клас фото камера (mid-level camera). Ахааа…, ето какво ви е пречело да правите “онези кадри” 🙂
Отделяте бюджет и след дълго проучване вече сте горд притежател на кроп полу-професионално тяло (crop mid-level DSLR body).
Но…, проблема все още не е решен изцяло. Кадрите пак не се получават. Установявате, че наличните обективи не са достатъчно светосилни и резки… Започвате да гледате за наистина добро “стъкло”!
Намирате няколко, но някак си не ви се инвестира в скъпи обективи, който няма да работят на пълноформатна камера (full frame DSLR camera) с каквато забелязвате, че снимат про-тата.
Междувременно търсите нови “уникални локации” в преследване на “уау кадъра”. Отделяте много време за планиране, пътуване и преследване на “мечтаните кадри”…
Докато сте търсили вдъхновение сте попадали на впечатляващи кадри от изоставени обекти и си мечтаете “някой ден” и вие да имате подобни. И този ден идва. Попадате на първия си изоставен обект.
Адреналина е на макс, въображението ви рисува бленуваните кадри. Впускате се в новото приключение URBEX!
Обикаляте из руините, прескачате, катерите се и се провирате под всевъзможни препятствия, снимате, и се надявате “онези” въздействащи кадри да се получат!
Но тогава едно гласче във вас проговаря БЕЗОПАСНОСТТА ПРЕДИ ВСИЧКО! (Safety first!). Никой любителски кадър не си заслужава тежко нараняване или човешки живот!!!
Следва закупуване на защитна екипировка, каски, челници, тактически ръкавици, висок клас противопрахови маски, мощни водонепроницаеми и удароустойчиви фенери, елементи от катерачна екипировка, качествени и надеждни радиостанции. Изкарвате курсове за радиолюбители и вече можете безпроблемно да ги ползвате и да имате надеждна връзка с екипа…
Планирате, посещавате и заснемате множество изоставени обекти… За ваше нещастие, на много от дестинациите вече сте закъснели и всичко е разграбено и/или унищожено 🙁
Нищо, здраве да е! Все ще попаднете някой ден на вашия недокоснат от човешка ръка фотографски Еверест…
Минава време в размисли и още няколко хиляди кадъра. Изчели се доста книжки със 101 съвета “Как да…”, изгледали сте множество клипове… Един прекрасен ден (дали в пристъп на умопомрачение, не е ясно) решавате…
“Като ще е гарга, да е рошава!”
Засилвате се и правите скока! Купувате пълноформатен фотоапарат (full frame camera) с няколко наистина добри и скъпи обектива. Щастлив сте и се хвалите на околните с покупката си 🙂
Ноооо… файловете стават все по-големи и вече имате нужда от нов компютър за обработката им с SSD, много RAM, няколко външни хард диска, 27″ – 34″ Curved монитор с точно цветопредаване и широка цветова гама (color gamut).
Вече имате инсталиран Adobe Photoshop и Adobe Lightroom и посвещавате много време и усилия в тяхното разучаване.
Междувременно изпробвате още множество приложения на който сте попаднали във фотографските форуми или видеоуроци. Снабдявате се с колекция от професионални набори от настройки за Adobe Lightroom (LR presets) и започвате да експериментирате с тях.
Правите първите няколко “голямоформатни” отпечатъка на хартия и “о, ужас”! Цветовете на отпечатъците не са такива, каквито изглеждаха на монитора! Разбирате, че имате нужда от прецизна калибрация на работната станция. Следва закупуване на колориметър и калибриране на монитора.
Вече сте фотограф и като такъв е време за собствен сайт. Правите опит да си го направите сами (има толкова безплатни опции), но скоро установявате, че безплатните версии не са точно това, което вие искате и купувате някоя професионална тема.
Междувременно, по лесния или по трудния начин (вече сте загубили голямо количество “ценни” снимки заради повреден хард диск) разбирате, че трябва надеждно да архивирате вашите снимки (поне на 3 места). Затова купувате още външни хард дискове и софтуер за автоматично създаване на резервни копия и избягване на дублирането.
Ако междувременно сте направили “грешката” да запалили и семейството си по фотографията, вие сте едновременно най-големият щастливец и най-големият губещ. Вече никой не ви мрънка, че посвещавате цялото си свободно време на фотографията, но едновременно с това разходите по придобиване и поддръжка на техниката са скочили 2,5 – 3 пъти. В допълнение към това след посещение на една изложба, някой (в моя случай съпругата ми) се зарибява по Макро фотографията, а в процеса на следване синът ми има нужда да прави качествена дентална фотография и е време за закупуване на макрообектив и рингова макро светкавица…
Минава се още време. Обема на снимките расте главоломно и купчината външни дискове започват да не удовлетворяват нуждите ви. Време е да закупите мрежов сървър с 4 до 12 вътрешни диска (4 – 12 bay NAS). Скоро конфигурирате собстевен “облак” (cloud) с RAID масив, достъпен от всяка точка на света.
Развивате се и в много видеа виждате, че ПРО-тата работят с таблети с писалка и решавате да купите един “за да пробвате” (обикновено малък и в ниския ценови клас). Няколко седмици по-късно разбирате, че той не ви върши работа и започвате да се оглеждате за по-голям. Обмисляте закупуването на Wacom Cintiq… (Този елемент го пропуснах, обичам си старата класическа мишка)
Вече всичко е извън контрол.
Следва продължение… към част II >>>
