Археологически музей на Йордания
Археологическият музей на Йордания е построен през 1951 година и се намира в Цитаделата на Аман.
Той представя артефакти от археологически обекти в Йордания, които датират от праисторическите времена до 15 век. Колекциите са подредени хронологично и включват предмети от ежедневния живот, както и по-художествени предмети, като бижута и статуи. Някои от най-значимите експонати в музейната колекция включват:
- Реплика (оригиналът се пази в Лувъра в Париж) на стелата от Меша (Mesha Stele), известна също като моавитската стена – датирана е около 840 г. пр.н.е. и представлява гранитен блок с значим надпис на канаанския цар Меса от Моав (кралство, разположено в съвременна Йордания).*
- Детско погребение в глинен съд – погребването в глинени съдове била обичайна практика в Месопотамия, Египет и Палестина. Обикновено съдът се е поставял под пода на жилищното помещение, вероятно с цел да задържи детето в семейния кръг.
- Гипсово копие на череп със следи от трепанация – трепанацията може да е имала за цел да освободи мозъка или да изгони злите духове, които по онова време се е вярвало, че причиняват психически проблеми или заболявания. Оригиналният череп е намерен в Ерихон и датиран от неолитния период 6000-4000 г. пр.н.е.
- Римски мраморни статуи
- Глинени погребални саркофази и маска от желязната епоха
- Мраморна глава на „водна фея“ (нимфа) от Нимфериума в Amman Downtown
- Статуите от Ain Ghazal (двуглава и женска фигури), които са сред най-древните статуи, направени някога от човешка ръка
- Капител с медуза Горгона
Знаете ли, че...
Надписа на стелата разказва как богът Камос, богът на Моав, бил гневен на своите хора и ги бил предал на подчинение от страна на Израелското царство, но накрая Камос се върнал и помогнал на Меса да се освободи от исляма на Израел и да възвърне земите на Моав. Меса също така описва множеството си строителни проекти. Надписът е написан на вариант на финикийската азбука, тясно свързан с палео-еврейската писменост.
Камъкът е бил открит непокътнат от Фредерик Август Клайн (Frederick Augustus Klein), англикански мисионер през август 1868 г. По настояване на археолога Шарл Симон Клермон-Гано (Charles Simon Clermont-Ganneau), преди да го преместят (поради опасения от повреждането му при транспорта заради големите му размери 100 х 60 х 60 см и внушително тегло от около 1 тон) е взет отпечатък (папиемаше) от местен арабин.
Когато след година отново посещават мястото за да вземат стелата, тя вече е била разбита на парчета (била нагрята в огнище, след което залята със студена вода и доразбита на парчета с камъни). В последствие Клермон-Гано успява да се сдобие с парчетата и да я „сглоби“ благодарение на взетия преди това отпечатък…
