Зимно изкачване на връх Мальовица
Мальо̀вица е името на връх в северозападната част на Рила планина, висок 2729 m. Известен още като люлката на българския алпинизъм, Мальовица предлага предизвикателства и за най-опитните планинари и алпинисти. За първи път изкачихме върха есента на 2019 година и от тогава с нетърпение чакахме възможността да го посетим отново, този път зимата. След неуспешен опит да комбинираме зимна Мусала със зимна Мальовица, началото на март месец 2023 г. изглеждаше като перфектната възможност за нов опит.
Рано на 4-ти март отпътувахме от София и първата цел на маршрута ни беше централната планинска школа (ЦПШ) Мальовица, там оставихме колата и се запътихме към едноименната хижа. Към два часа̀ се настанихме в хижата и след вкусен обяд започнахме да планираме изкачването на върха, дали да бъде за изгрева или да катерим по светло, дали ще има и други туристи с нас или ще сме само аз и Ева. След като уточнихме, че ще сме само двамата, преместихме часа за тръгване за малко след изгрев.
Събудихме се в 6:40 и след бърза закуска се екипирахме и потеглихме към върха. Времето изглеждаше обещаващо. След вчерашната мъгла, която беше сковала планината, днес върхът се виждаше ясно, облян в първите слънчеви лъчи на мартенското слънце. Движехме се с добро темпо и неусетно минахме първа и втора тераса, но наближавайки изкачването към Еленино езеро, видмостта започна да намалява и скоро крачихме в едно бяло поле, снежно бяла стая без почти никакъв визуален ориентир. След безкрайното катерене към езерото бяхме догонени от други двама планинари, а малко преди финалния траверс догонихме още двама. Шестимата се насочихме през снежните козирки и отвесни пропасти на финалния траверс и не след дълго достигнахме и върха. Очакваше ни едно красиво и дълго спускане към хижата, от там до колата и после към дома, където да планираме следващото приключение.
Смело мога да твърдя, че зимна Мальовица е един връх, който не трябва да се подценява, отдалечен е от най-близките заслони, времето е променливо, а теренът – тежък. Зимната маркировка не е достатъчна, ако човек не познава маршрута. Има реална опасност от заблуда и лесно може да се навлезе в лавиноопасни терени или да се пропадне през навятите козирки. Тръгвайте подготвени, добре екипирани, задължително носете алпийски котки и никога не подценявайте зимната планина.
Приятно катерене!
