Средновековна крепост Маркели

Крепост Маркели намираща се край град Карнобат е имала значимо място в политическия живот на Балканите през древността.

Тя е била важна отправна точка за войските и място за сключване на мирни договори. До втората половина на VIII век, тя е била епископски град и център на християнизацията на Североизточна Тракия. Днес посетителите могат да видят останки от крепостните стени и бойните кули, християнски култов комплекс, жилищни и стопански сгради, водоснабдителни съоръжения и укрепителни съоръжения от IX век.

Средновековен Парк Маркели е привлекателен туристически атракцион, където посетителите могат да се докоснат до живота в крепостта между III и X век. В парка има възстановки на средновековна военна обсадна техника.

Средновековната крепост Маркели е един от най-забележителните средновековни паметници в днешна Южна България, разположена на 7,5 км западно от Карнобат, която респектира със своето географско местоположение и архитектурни дадености.
Изборът на мястото за изграждането на крепостта не е случаен и показва много добро познаване на географските особености на района в радиус от 30 – 40 километра. На север и североизток крепостта има зрителна връзка с укрепленията при Айтоският проход, Малката Карнобатска планина, Ришкият и Върбишки проход.
Повече от 120 години крепостта заема важно място в осмислянето на средновековната българска история и интерпретирането на българо-византийските взаимоотношения през периода на Първото българско царство. Изворовите сведения на Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, Житие на Йоаникий, Анна Комнина и др., сочат ролята и значението на Маркели в събитията от средата на VIII до XI век. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. Маркели е изходната база на грандиозния поход на император Никофор I Геник през 811 г.
Археологическите проучвания на обекта започват през 1986 г. и продължават и сега. Останките от архитектурни сгради свидетелстват за съществуването на мащабен средновековен паметник. На първо място това е многопластов християнски култов комплекс, разположен в най-високата част на възвишението и в централната част на крепостта. Първоначално през IV в. е изграден раннохристиянски мартириум, който е без аналог на Балканския полуостров.
През VI век върху мартириума е изградена импозантна трикорабна базилика. Дори и без окончателно разкритата западна част е налице монументална сграда — раннохристиянски храм, с пряко отношение към процеса на християнизация в цяла Североизточна Тракия. Параметрите на базиликата, наличието на синтрон, пластичната украса потвърждават един значим епископски център.
Вероятно през VIII в, при серията сблъсъци на империята с България този християнски храм е разрушен. Върху неговите руини през втората половина на IX в. или в самото начало на X в. е изградена еднокорабна старобългарска черква, която пряко се отнася към Преславското културно влияние.
Най-късният културен пласт в този многослоен християнски комплекс е кръстокуполна черква от XI в., просъществувала до XIII в. Тя е интересно от архитектурна и строителна гледна точка съоръжение, богато украсено с мозайки, мраморна пластика и стенописи.
Друго разкритие, представляващо строителен шедьовър е водоснабдителното съоръжение. Изградено е по западния склон на възвишението, непосредствено до протичащата река Мочурица. Близки и аналогични съоръжения с такова предназначение са тези от Царевец и Червен. Водоснабдителното съоръжението при карнобатската крепост е много по-ранно и използвано в много широк времеви диапазон – още от Античността до ХIII в. Представлява сложна строителна система: кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката. Самото водоснабдително съоръжение е в пряка връзка с античен-късноантичен и средновековен мост, построен в миналото върху река Мочурица. Мостът се явява единствената проходима връзка между Стралджанското и Карнобатското блато.
От гледна точка на българската военнополитическа история и култура на Първото българско царство най- завладяващ момент в историята на Маркели е преобразуването й от ранновизантийски град в прабългарски лагер, откъдето България развива настъпление срещу Византия – Адрианопол, Константинопол. Изградените около крепостта валове и ровове от IX век са най-големите и добре запазени старобългарски землени укрепителни съоръжения на Балканския полуостров.
Резултат от археологическите проучвания на Маркели са не само архитектурните останки от укрепителни съоръжения, култови, жилищни и стопански сгради, но и множество стрели, накити, печати. През 2007 г. бе открита ценна колективна находка от XI-XII век от общо 37 монети, от трима императора (Никифор III Вотаниат, Алексей I Комнин и Йоан Комнин). Част от находките днес са изложени в експозиция „Археология” и показват постоянно обитаване на крепостта от VIII до ХIII в.