Музей на бойната слава, Ямбол
Кратка информация за Музей на бойната слава, Ямбол
Когато се спомене Ямбол, всеки, който е пътувал към или от морето по магистрала „Тракия“, вероятно веднага се сеща за познатата отбивка край Тунджа. За мнозина градът остава просто транзитна точка по маршрута или се свързва само с античния град Кабиле и кукерския фестивал „Кукерландия“. Има обаче и една по-малко позната, но изключително интересна забележителност, която определено си заслужава посещението – Музеят на бойната слава.
Музеят е открит на 9 май 2013 г. и е разположен на територията на старите казарми на „29-и пехотен Ямболски полкъ“. Експозицията му представя интересни моменти от военната история, забравени военни триумфи, редки образци на тежка бойна техника и любопитни факти за времето на германските цепелини през Първата световна война.
Порталът-паметник на 29-и пехотен Ямболски полк
Още на входа ни посреща възстановеният портал-паметник на 29-и пехотен Ямболски полк. Изграден през 1928 г., той е посветен на паметта на военнослужещите от полка, участвали във войните. Днес порталът е не само вход към музея, но и запазен исторически знак за времето, когато военните формирования са били важна част от живота на Ямбол.
Открита експозиция – танкове и самоходни оръдия
Една от най-интересните части на музея е откритата експозиция с тежка бойна техника. Сред експонатите са няколко германски машини от Втората световна война, всяка със своя конструкция и предназначение. Тук можем да видим отблизо разликите между класическия танк и самоходните противотанкови оръдия.
Panzer IV – един от основните германски танкове
Panzer IV е един от най-масово произвежданите и използвани германски танкове през Втората световна война. Първоначално замислен за огнева поддръжка на пехотата, с времето получава по-мощно оръдие и се превръща в основна бойна машина на германските танкови части. Многобройните му модификации показват как конструкцията се променя в отговор на нарастващата заплаха от противниковите танкове.
Интересен детайл е двигателят – бензинов Maybach HL 120 TRM V12 с работен обем 11,9 литра и мощност около 300 к.с. За машина с бойна маса над 25 тона това осигурява максимална скорост по шосе около 38 км/ч.
Sturmgeschütz III – без въртяща се кула
Sturmgeschütz III, или накратко StuG III, се отличава от Panzer IV по липсата на въртяща се кула. Оръдието е монтирано директно в корпуса, което позволява по-нисък силует и по-лесно прикриване на бойното поле. Първоначално създадена за поддръжка на пехотата, машината постепенно се превръща и в ефективно средство за борба с танкове.
Jagdpanzer IV L/48 – рядък ловец на танкове
Тази самоходна противотанкова машина е създадена с една основна задача – да унищожава вражески танкове. Ниският силует, наклонената броня и мощното оръдие, монтирано в корпуса, са характерни за този тип бойна техника.
Според информацията на музея в света са запазени едва шест екземпляра от модела. Ако това число е вярно, ямболският експонат е наистина забележителна находка. Любопитна е и историята му – предполага се, че е попаднал в България като военен трофей в края на Втората световна война, но точният му боен път остава неизвестен.
Открита експозиция – военни самолети и вертолети
Външната експозиция включва и няколко летателни машини от периода на ранната реактивна авиация. Сред тях са съветският изтребител МиГ-15УТС и чехословашкият учебно-тренировъчен самолет Л-29 „Делфин“.
МиГ-15 придобива световна известност по време на Корейската война, докато с Л-29 са обучавани поколения военни пилоти. До тях е изложен и бронираният щурмови вертолет Ми-24Д, познат с прозвището „Крокодил“. Машината с борден номер 113 е служила в 23-та вертолетна база в Стара Загора до 2000 г.
Тези експонати са интересна добавка към откритата колекция, макар че за по-задълбочено запознаване с историята на българската военна авиация по-подходящо място е Музеят на авиацията край Крумово.
Вътрешна експозиция – историята на ямболските военни формирования
Вътрешната експозиция насочва вниманието към хората и събитията зад военната история. Документи, фотографии, оръжия, униформи, отличия и лични вещи представят историята на 29-и пехотен Ямболски полк, IV конен полк и Трета пионерна дружина.
Сред експонатите могат да се видят образци на въоръжение, военни награди и документи, свързани със службата и участието във войните. Особено интересни са личните вещи и фотографии, които придават човешко измерение на историята и ни доближават до съдбите на хората, служили в тези формирования.
В колекцията има и пушка „Манлихер“, предоставена на Ямбол от тогавашния министър на отбраната ген. Аню Ангелов във връзка със създаването на музея.
Първоешалонна отбранителна линия Крали Марко
Грижата за военната история обаче не се изчерпва със съхраняването на документи и лични вещи. Музеят пази и част от наследството на вече несъществуващата легендарна отбранителна линия „Крали Марко“ – мащабна 150-километрова система от укрепления и огневи позиции по българо-турската граница, чието изграждане започва през 1949 г. Първоначално в нея са използвани вкопани средни танкове Panzer IV и щурмови оръдия Sturmgeschütz III от Втората световна война, превърнати в неподвижни дълговременни огневи точки (ДОТ). През 80-те години отбранителната система е допълнена с подземни бетонни бункери, върху които са монтирани куполи от танкове Т-34. След демонтирането на линията през 2007–2008 г. част от бронетанковата техника е предоставена на музея от Министерството на отбраната през 2013 г. Така днес някои от тези машини продължават да съществуват като музейни експонати, а музеят постепенно се е превърнал в своеобразен лазарет за тази техника. Възстановяването и реставрацията ѝ дават възможност да бъде съхранена още една малко позната страница от военната история на България.
Маршрут как да стигнем до Музей на бойната слава, Ямбол
Най-лесният начин да стигнете до музея от АМ „Тракия“ е да поемете по отбивката за Ямбол при пътен възел „Сливен – Ямбол“. Продължете по главния път и след като пресечете река Тунджа, на първото кръгово кръстовище вземете най-левия изход по ул. „Жорж Папазов“. Следвайте улицата направо до входния портал на музея.
Знаете ли, че…
Малцина знаят, че по време на Първата световна война край Ямбол е действала германска база за дирижабли – с огромен хангар, работилници, газова инсталация и собствена инфраструктура. Оттук германските цепелини излитат на разузнавателни и военни мисии, а през ноември 1917 г. Ямбол става отправна точка на един забележителен полет.
Дирижабълът L59 се отправя към германските войски в Източна Африка, но е повикан обратно, преди да достигне целта си. Въпреки това той изминава около 6800 км за 95 часа и 5 минути без междинно кацане – постижение, останало рекорд за най-продължителен полет на военен дирижабъл. Така малко познатата ямболска база заема място в историята на световната авиация.
Фотогалерия – Музей на бойната слава, Ямбол
