Мавзолей Георги Димитров
Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия лидер Георги Димитров. Изграждането му започва незабавно след неговата смърт, като символ на почит и възхвала към личността му.
В периода 1949 – 1989 г. мавзолеят се превръща в централен елемент на тоталитарния култ към Димитров, наричан „вожд и учител на българския народ“. Той е не само място за поклонение, но и част от държавния церемониал на Народна република България. По протокол, чуждестранни делегации полагат венци пред мавзолея при официални визити, а от трибуната му партийното ръководство наблюдава манифестации и паради по време на националните празници.
Мавзолеят е бил строго охраняван обект с милиционерска охрана и постоянен почетен гвардейски караул. Ритуалът по смяна на караула напомня на днешния пред Президентството.
Съоръжението е било оборудвано с прецизна климатична инсталация, която поддържа температура от 17 °C с минимални отклонения от ±0,5 °C. Повечето помещения на мавзолея са разположени под земята, където са извършвани процедурите за поддръжка на балсамираното тяло. Саркофагът, изработен с бронирани стъкла, е бил поставен върху специален подемник. При издигане в траурната зала за поклонение, той се е превръщал в херметически затворена камера.
Тялото на Георги Димитров остава в мавзолея до август 1990 г., когато е кремирано и положено в Централните софийски гробища. През август 1999 г. мавзолеят е взривен по заповед на строителния министър Евгений Бакърджиев от правителството на СДС. Първата детонация в 14:37 часа на 21 август в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски не успява да събори сградата и са необходими още няколко експлозии.
Знаете ли, че...
Мавзолеят е построен за рекордния срок от шест дни. Същото време отнема и неговото разрушаване през август 1999 година. Към момента единственото запазено от мавзолея са част от стълбището и подземните пространства.
