Куба – храни и напитки
Кубинската храна е уникално отражение на живота на острова. Да говорим за гастрономия и кулинария в Куба е малко пресилено, въпреки че кухнята е смесица от испански, африкански и карибски влияния.
Поради липсата на торове, пестициди и горива (заради наложеното от САЩ ембарго), земеделието в Куба разчита предимно на натурални методи, което прави продуктите „био“, но същевременно не може да задоволи потребностите на населението. Зеленчуците и плодовете са сезонни и местни, като много от тях се отглеждат в малки семейни ферми.
Заради икономическите трудности Куба все още използва купонна система за основни храни. Това означава, че достъпът до храни е ограничен, а разнообразието – малко. Кубинците полагат големи усилия да създават ястия от достъпните продукти като ориз, зрял фасул, свинско или говеждо. В момента местната кухня се фокусира повече върху хранителната стойност, отколкото върху вкуса на ястията.
Ако имаше олимпиада по старание, кубинците със сигурност биха имали челни места, защото, въпреки липсата за самите тях, се опитват възможно най-богато да нагостят туристите на острова.
Едно от най-разпространените местни ястия е „Moros y Cristianos“ – класическо кубинско ястие от ориз и черен боб, готвени заедно. Когато за пръв път ни предложиха това ястие, бяхме силно скептични, но то се оказа по-вкусно от очакваното.
При почти всяко хранене в менюто задължително присъстваше и някаква зеленчукова супа (sopa de verduras), подобна на борш. Приготвя се от сезонни и местни продукти като моркови, картофи, тиква, царевица, сладки картофи, зелен фасул и символизира традиционното, скромно и натурално готвене на острова.
Към основните продукти в менюто влизат още пържени яйца, маниока и банани за готвене.
Въпреки очакванията ни за богат избор от морски дарове, се оказа, че такива почти липсват в менюто. Най-големият морски деликатес, предлаган в Куба, е опашка от омар (Langosta). Честно казано, сблъсъкът ни с този специалитет беше доста разочароващ като вкус, текстура и начин на приготвяне.
За сметка на това плодовете в Куба са изключително вкусни и пресни – на няколкото места, в които нощувахме в частни квартири, домакинята ги набираше буквално пред нас и ни предлагаше уникални прясно приготвени сокове.
В Куба са разпространени няколко вида местна бира, като най-популярната е „Cristal“ – най-доброто съотношение цена-качество. Друга (значително по-хубава) бира е „Bucanero“, но тя се намира на значително по-малко места.
В заключение, няма как да подминем коктейлите с ром – все пак сме в родината на Bacardi 🙂
Като цяло бяхме доста разочаровани от десетките коктейли, които изпихме и които се предлагат на туристите като „ширпотреба“. Там отново се наблягаше на количеството, а не на качеството. Приятно изключение от общия фон ни направиха няколко места, на които действително пихме страхотни коктейли.
На първо място трябва да отбележим малък бар, в който отидохме, за да ни покажат и научат как се правят истински кубински коктейли. Собственикът на заведението е холандски режисьор, дошъл в Куба, за да снима документален филм, и останал завинаги там. Там си направихме сами Mojito и Canchanchara по класически кубински рецепти, които значително се различаваха от масово предлаганите версии в заведенията.
Другите два коктейла, които действително отговориха на очакванията ни за превъзходен вкус, бяха Piña Colada в Parque Almendares и коктейл с ром и прясно изцеден сок от захарна тръстика до Fortaleza de San Carlos de la Cabaña.
