Асклепионът на Пергамон
Асклепионът в Пергамон е бил едно от най-известните в древността светилища на бога на медицината Асклепий.
Той достига най-голям разцвет през II век сл. Хр., когато известният лекар Клавдий Гален работи там като лечител на Пергамските гладиатори, преди да стане придворен лекар на няколко римски императора.
Комплексът включвал храм, лечебни сгради и лековит извор, което го прави една от първите лечебници с цялостно медицинско обслужване. В Асклепиона са били изградени също басейни, фонтани, амфитеатър и библиотека, които допринасяли за терапевтичната атмосфера на светилището.
От трите си страни дворът на лечебницата е бил заобиколен от стои. Най-добре запазена от които е северната стоа, изпълнена в йонийския стил.
Амфитеатърът в комплекса е имал мраморни седалки и капацитет за 3 500 зрители. Сценичната конструкция е била триетажна, а сцената покрита със стъклена мозайка. Театралните представления се използвали като част от лечебния процес, тъй като в древността се вярвало, че смехът и драматичното изживяване могат да имат терапевтичен ефект върху пациентите.
Важен елемент от Асклепиона е 80-метровият подземен тунел, който свързвал лечебния център с останалите сгради. Той имал не само функционална, но и терапевтична роля като е позволявал пациентите да се разхлаждат в горещите дни.
Централната лечебна зона, известна като храмът на Телесфор, е била място за специални ритуали. Тя е оформена от множество арки, подземни коридори и мраморни вани където са се провеждали процедурите. Освен чисто физикалната терапия, пациентите прекарвали нощта в подземни помещения, където след молитви и ритуали изпадали в състояние на транс. Вярвало се, че сънищата им разкриват насоки за лечението им, което жреците тълкували и използвали за предписанията си.
Методите на лечение в Асклепиона включвали множество техники, сходни с днешните физиотерапевтични практики. Водните и калните бани, масажите, билковата медицина и различните мехлеми били широко използвани. Пациентите били насърчавани да пият вода от свещените извори, да се подлагат на диети, да ходят боси и да посещават театрални представления или музикални рецитали като част от лечебния процес.
Пътят към Асклепиона от долния град Пергамон преминавал по Свещения път (Via Tecta) – 820-метрова алея, украсена с мраморни колони и заобиколена от магазини. Това била оживена търговска артерия, където поклонници и пациенти можели да се снабдят с всичко необходимо за престоя си.
Достъпът до Асклепиона бил строго контролиран. Лекарите на входната порта преглеждали новодошлите, като тежко болните, смятани за неспасяеми, както и бременните жени, не били допускани в светилището. Вярвало се, че Асклепий лекува само тези, които имат шанс за оздравяване, а тежко болните били насочвани към други места за грижи.
ВНИМАНИЕ!
Пътят към Асклепион преминава покрай турска военна база. Препоръчително е да не спирате, да не снимате и да избягвате преминаване по здрач.
Знаете ли, че...
- Съвременният символ на медицината води началото си именно от Асклепиона в Пергамон. Той се основава на символа на Асклепий – изображение на две змии, увити около колело символизиращи обновлението и лечението. В последствие колелото се трансформира в жезъл. Този символ може да се види върху мраморна колона в централната част на светилището.
- Най-известната личност, свързана с Асклепиона в Пергамон, е Клавдий Гален. Роден през 129 г. сл. Хр., той започва да учи медицина в Асклепиона едва на 16 години. След това усъвършенства знанията си в най-престижните медицински центрове на древния свят и по-късно става личен лекар на няколко римски императори.
Гален оставя огромно медицинско наследство, което се изучава от бъдещите лекари чак до XIX век. Един от най-значимите му приноси, потвърден от съвременната медицина, е теорията му, че мозъкът контролира всички мускули чрез централната и периферната нервна система – теория, която поставя основите на неврологията.
