Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски“
Сеславският манастир е основан по времето на Второто българско царство от боляринът Сеслав. Той владеел крепост недалеч от манастирската обител, която no-късно била разрушена от турците и заедно с нея западнал и манастирът.
В края на XVI – началото на XVII век жителите на село Сеславци възстановили манастира и го посветили на св. Николай Чудотворец. Манастирът е бил част от Софийската (Мала) Света гора. Манастирската черква, изградена и изписана през 1616 г., била една от най-големите в региона със своите размери 6 × 6,80 м. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с притвор и просторно вътрешно пространство, изцяло изографисано.
Стенописите в храма са изключително ценни, като в него са открити три живописни пласта. Най-добре запазен е този от 1618 г., дело на известния книжовник и зограф Пимен Зографски.
През вековете манастирът е бил важен духовен и културен център, поддържайки буден българския дух в региона. След 9 септември 1944 г. обаче, той попада в границите на държавен уранов рудник, което ограничава достъпа до него и води до бързото му западане.
Днес от манастирския комплекс са запазени само черквата и основите на някогашните жилищни сгради, но въпреки това мястото остава значимо културно-историческо наследство.
