Сводестия (Гърбавия) мост

Светът е един мост, през който минава пътят на султана и на дервиша.
Гърбавият (Сводестия) мост е построен през 1585 година от Мимар Синан или негов ученик, под прякото му ръководство. Той е връх на османското инженерно изкуство по онова време.

В днешно време под него не тече реката. Тя е била отклонена встрани поради проект от времето на Соц-а, според който под моста трябвало да има езеро с лодки.
Интересен факт е, че още при първоначалното напълване на изкуственото езеро, се открива голям строителен дефект – езерото започва да прелива в долния си край, тъй като не е конструктивно нивелирано. Така се дава и края на тази „грандиозна“ идея и езерото никога повече не се пълни с вода. В днешно време коритото му се ползва за провеждане на местните събори…

При Гърбавия мост по време на Освободителната война (1877-1878 година) се е провела ключовата битка за освобождението на Харманли.

Мимар Синан е роден около 1490 г. в християнско семейство и през 1512 г. е взет в еничарския корпус, където участва в построяването на множество военни и инженерни съоръжения (акведукти, мостове и др.) и има възможността да почерпи опит от Персия, Египет, Белград, Родос, Унгария, Германия и Ирак.
През 1538 г. е назначен за главен архитект на Истанбул, а после и на Османската империя.
Остава такъв до смъртта си през 1588 г. Ръководи над 400 строежа, включително най-важните за империята, както и архитектурната ѝ школа. Дали през 1585 г. е давал инструкции за построяването на „Сводестия мост” в Харманли или той е дело на неговия талантлив ученик Лалю, не може да се прецени.
Важно е, че мостът съчетава в себе си най-добрите градоустройствени, инженерни и художествени достижения на времето си и безспорно е най-изящният средновековен мост в България.
С близостта си по стил и начин на градеж на мостовете на Мимар Синан, признати за национално и световно културно наследство в няколко страни, ценността на „Сводестия мост” може да бъде разглеждана не само като културен обект с „местно значение”, но с национално и наднационално такова.
Мостът е изграден от прецизно издялани каменни блокове, които не навсякъде са редени в непрекъснати хоризонтални редове, допринасящо за по-добрата сеизмична устойчивост.
Фугите между тях са изключително малки, свързващото вещество е бял хоросан (варо-пясъчен разтвор).
Подобен варовик, добиващ якост с течение на времето, се използва в множество от градежите на Мимар Синан и конкретно в няколко моста от този период по Диагоналния път към Истанбул (мостовете в Соколу, Алпулу, Бююкчекмедже, Бостанджи).
Друга специфична особеност на „Сводестия мост”, която се среща и в три моста на Мимар Синан в трасето на главния път между Одрин и Истанбул (при Соколу, Бабаески и Алпупу), е използването на революционно за времето си техническо решение на гредово премостване на отворите. Малките отвори (преливници) от север и юг на големия се състоят от по четири арки с хоризонтални тавани в най-високата част на софита между тях. Това решение е промяна на класическия архитектурен стил в строежа на мостовете (при отворите, които вече не се преодоляват със свод), иновативно за времето си, показващо изключителните строителен усет и познания на големия имперски архитект.
Интерес представлява и големината на отвора при „Сводестия мост” – цели 22,3 м, което също е строително постижение за времето си. Извивката на свода не е част от окръжност, а дъги, които при ключовия камък завършват леко островърхо, характерно за османската архитектура.
Фланкиран е от контрафорси, които завършват пирамидално, с изключение на югоизточния, над който е изправена стелата с надписа.

Най-красивата художествена и ценна историческа особеност на моста е постаментът – пейка с мраморна плоча, с поетичен посветителен надпис в три реда в стил „сюлюс джелиси”.
Първият превод е направен веднага след освобождението от учителя Дялко Милковски за младия генерал Скобелев, който през 1879 г. престоява в Харманли. По-късно, през февруари 1900 г., Милковски публикува своя превод в списание „Родина”, като отбелязва любопитния факт, че Сай баи (името на съставителя на надписа в стихове) не само е показал с цифри годината, когато е построен мостът, но така е комбинирал последния ред от този поетически надпис, щото думите „Сиявуш земан калдъ бина ду душерг зибой”, преобърнати в цифри, също означават годината 993 (по мохамеданското летоброене.) Неговият превод дословно е:
„Слава Богу, великият везир на Султана /като море/ заповяда /да се построи/ върху водата на гумното /харманя/ един свод като небесния. Направи в Харманли един висок мост за Бога. Освободи от грижи, с милостта си, и сиромаси и богати.
Светът е един мост, през които минава и цар ц дервишин, намира спасение при Бога, който върви в правия път. Като видя свършекът му Сай-дай каза надписът. Във време Сиявуш nocmpoи се този великолепен мост.
Година деветстотин деветдесет и трета.”

Друг превод е на Иван Добрев, учител- историк от Хасково, като той се смята за най-пълен и точен и има следното съдържание:
„Хвала на Бога На/имащия широка като/ душа султан, заповяда /да се построи/ върху харманлийската вода /река/ една арка подобна на небесния свод. Като построи в Харманли в чест на Бога един висок /сводест/ мост с благоволението си /той/ избави от трудностите /по преминаването на реката/ и бедняка и богатия /пътник/.
Светът е един мост, през който минава пътят на султана и на дервиша. По този път те намират даровете, с които достигат в близост до Бога.
Виждайки, че усилията по строежа са привършени, доброжелателният му каза и датата.
По време на Сиявуш паша през 993/1586/ г. бе завършена постройката на този чудесен мост.“