Извора на белоногата

„Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма, която ся казва Акъ балдъръ чешмеси…“

Докато прекарва известно време в Харманли, вдъхновен от местни разкази през далечната 1873 г. Петко Славейков написва поемата „Изворът на Белоногата“ във възхвала за силата на духа на българската жена.

Смая се везир с Гергана,
вярност в любов ѝ почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.

П.Р. СЛАВЕЙКОВ

През 60-те години на миналия век в Харманли се заговаря, че действието на поемата се развивало именно тук – на около 3 км от града, където имало хубав, голям извор.
По това време местен учител започва да търси доказателства за точното местонахождение на извора и срещата на Гергана с везира. След дълго проучване в архивите се намират доказателства, че именно това е мястото. Тогава възникнала и идеята да се построи едноименен ресторант и да се облагороди околното пространство.

Тук историята става още по-интересна. По време на разчистването на мястото от тръни и храсти инструмента на един от работниците, удря в нещо твърдо. Оказва се плоча от дялан камък. Продължавайки разчистването е откриват цял градеж.
При последващите разкопки проведени през 1960 г от Археологическия институт на БАН е потвърдено, че градежа е водопровод и чешма датирани от края на XVI век. По същото време са изградени и Сводестия (Гърбавия) мост, както и вече съборените кервансарай, джамия, хамам.
Предполага се, че по време на чумната епидемия (около 1855г.) местните затрупват чешмата с пръст за да не спират керваните, носители на смъртоносната зараза, но за съжаление поради разрастването на епидемията местните се изселват и така чешмата бива окончателно изгубена…