Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“
Църквата “Св. Йоан Богослов” е част от Земенския манастирски комплекс.
Храмът е построен през XI век и по форма е кръстокуполна църква без притвор. Стенописите са цялостно запазени и изработени в уникален за нашите земи архаичен декоративен стил.
Земенската църква е зографисвана двукратно – през XI и през XIV в. От ранната живопис са запазени фрагментарно образи на светци, сред които тези на св. Йоаким, св. Ана, св. Константин и св. Елена, които се намират в олтарното пространство. По-късната живопис заема почти цялата стенописна площ.
Изключително ценни сред изображенията от този период са ктиторските портрети – едни от най-ранните, запазени по българските земи. Портретите са на мъж – неизвестен местен феодал, съпругата му Доя и двете им деца, както и на мъж и малко момче с имена Витомир и Стаю. Надпис в наоса на църквата указва, че второто изографисване е осъществено по време на владичеството на деспот Деян – около средата на XIV век.
Според езиковите особености на надписите, майсторите-зографи, чието дело е забележителната украса, са българи. Разпределението на живописните теми е традиционно, но са включени и някои по-рядко изписвани сцени, като например „Св. 40 мъченици“. Това е свързано със засилването на култа към тях след възобновяването на едноименния храм в столицата Търново от цар Иван-Асен Втори. В долния стенописен пояс са изписани едни от най-ранните образи на българските светци – св. Иван Рилски и св. Йоаким Сарандапорски.
Църквата “Св. Йоан Богослов“ е забележителен паметник на архитектурата, строителството и монументалната живопис от българското Средновековие. Тя е изцяло реставрирана и е паметник на културата с национално значение.
Църквата “Св. Йоан Богослов“ е филиал на Националния исторически музей.
