Робовладелското имение и кулата Manaca Iznaga
По време на разцвета на захарната индустрия в Долината на захарните мелници (Valle de los Ingenios) тук са функционирали над 70 захарни мелници, а повече от 30,000 роби са работили на околните плантации. Днес имението Manaca Iznaga е един от най-значимите исторически обекти с колониалните си сгради: ранчото, камбанарията, старото гробище на робите и други съоръжения.
Първото споменаване на обекта е от 1750 г., когато Manuel José de Tellería получава лиценз за изграждане на мелница за захар и мед. В края на XVIII век имението преминава в ръцете на фамилията Иснага, която прави значителни подобрения, а през 1841 г. продукцията достига до 280-300 тона захар годишно. Построена е и железопътна линия, която свързва имението с пристанището на Тринидад.
Най-впечатляващата част от комплекса е 45-метровата наблюдателна кула с камбанария Manaca Iznaga, издигната през началото на XIX век като символ на колониалната власт. Камбаните на кулата са отбелязвали началото и края на работния ден за робите, а самата кула е служела като наблюдателен пункт за предотвратяване на бягства и за предупреждение при пожари.
Изкачването на 184-те дървени стъпала до върха на кулата разкрива 360-градусова панорамна гледка към долината Valle de los Ingenios.
Днес колониалната къща на плантацията е превърната в ресторант, украсен с картини, изобразяващи живота и робския труд през онези години. За съжаление, територията около кулата е заета от търговци, продаващи ръчно изработени сувенири, покривки и плетени шапки, което леко нарушава автентичната атмосфера на имението.
