Петра – ден първи – Манастира

Разположена в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“), столицата на набатеите Петра (IV век пр.н.е.) е била важна точка от древните търговски маршрути към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.

Градът започва да процъфтява през 1-ви век пр.н.е. чрез търговия със смирна, мирха и подправки. По-късно Петра бива приобщена към Римската империя и продължава да благоденства, докато голям земетресение през 363 г. разрушава голяма част от града. Земетресението, комбинирано с промени в търговските пътища, накрая довежда до западането на града, като през средата на VII век Петра вече е напълно напусната и след това постепенно загубена за всички, освен за местните бедуини от района.

През 1812 г. швейцарският изследовател Йоханес Буркхард се отправя да „открие отново“ Петра. Той се преоблича като арабин и убеждава своя бедуински водач да го заведе до загубения град. Въпреки че стига и вижда града, той не успява да го посети, тъй като придружаващите го бедуини стават силно подозрителни. След това Петра става все по-известна на Запад като вълнуващ и красив древен град.

Достъпа до града е възможен през тясно дефиле Al-Siq (Проходът) издълбано от вода в скалите преди хиляди години и използвано в днешно време за естествен декор в филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ под името „Каньона на полумесеца“.

Тъй като имаме входни билет за 2 дни, целта за днешния беше най-отдалечената точка в Петра – Манастирът.

Ад Дейр, или Манастирът, е един от най-големите монументи в Петра и е датиран от началото на 2-ри век след Христа, по време на управлението на крал Рабел II. Той е с размери 47 метра ширина и 48,3 метра височина. Вътрешността е заета от две странични пейки и олтар. Това пространство е било използвано като биклиниум за събрания на религиозните общности.

Разстоянието от Посетителския център до Манастира е приблизително 6,5 км, като трябва да се преодолее почти 600 м положителна денивелация и приблизително 800 стъпала (не съм ги броил, така пише в информационните материали). Времето за достигане е 2 часа в посока (при стегнат ход), а ние разполагаме само с 4 преди затварянето на обекта, така че даваме пълна газ в жегата…