Мемориален комплекс „Военна гробница-1916”

След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния.

Румънските власти влагат значителни средства и в продължение на 2 години, по проект на френски и белгийски специалисти, се изгражда Тутраканската крепост – предмостие на р. Дунав, с 15 форта, 2 отбранителни линии, землени укрепления, вълчи ями, отбранявана от 39 хиляден гарнизон със 150 оръдия и десетки картечни гнезда.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия под командването на ген.Пантелей Киселов. На 5 и 6 септември 1916 година считаната за непревземаема крепост е овладяна само за 33 часа след мощна артилерийска подготовка и още по-мощна стремителна атака. В сраженията и във водите на река Дунава загиват близо 8000 души – румънци, българи, немци и турци.
Непосредствено след битката е изграден Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ (най-голямото военно гробище от войните за национално обединение на територията на страната.), костница на близо 8 хиляди воини от различни националности, а през 1922 година се изгражда паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, румънски, немски и турски език са изписани думите:

„Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество.“