Пенкьовски манастир „Света Петка“
Няма точни данни за годината на създаване на Пенкьовския манастир. Според някои източници той е построен през 1360 г. по времето на цар Александър, като в последствие е разрушен от османците.
Историята му е свързана с легендите за Св. Петка, а култът към нея води началото си от XIII-XIV век.
Местната легенда гласи, че когато войските на Баязид влизат в Търново, Св. Петка тайно напуска столицата и намира убежище в селото. Турците обаче я залавят и убиват. На мястото на разрушената манастирска църква жителите на Пенкьовци издигат нов храм в нейна чест, който заравят с пръст, за да го опазят.
През изминалите векове могила над храма обрасла и църквата била забранена. Един ден козелът на местен пастир се отделил от стадото. Когато го намерили той ближел нещо метално в близката гора. Оказало се кръст – купулния кръст на старата църква на Св. Петка. Разровили я и преоткрили за поколенията.
През време на дългото си съществуване църквата е неколкократно преизграждана.
Във вътрешността и както и по фасадата могат да се видят уникални стенописи (сцени с нравствено-поучително съдържание) на македонския зограф Зифония от 1867 г.
В двора на манастира има няколко вековни дъба, два от тях, изключително впечатляващи, са на повече от 800 години.
През октомври 2019 г. е завършено обновяването на манастира и осветена новопостроена манастирска част – монашеско крило с три килии за монаси и магерница с трапезария.
