Политехнически музей Rahmi M. Koch Musesi, Истанбул
На брега на Златния рог в квартал Хаскьой в Истанбул се намира уникалния индустриален музей на Рахми М. Коч (Rahmi M. Koç Musesi).
Той е открит през 1994 г. с подкрепата на бизнесмена Рахми Коч и е посветен на историята на индустрията, транспорта и комуникациите.
Разположен е на площ от около 27 000 м2 и се състои от три основни части: Lengerhane (Мястото където са се произвеждали корабните вериги и котви – “Lenger“ означава „котва и верига“, „hane“ означава „къща“), историческата корабостроителница Хаскьой, като и открита изложбена площ.
Основният обект, който привлече вниманието ми и ни накара да посетим музея беше подводница TCG Uluçalireis в която може да се влезе и разгледа с гид срещу допълнителен билет.
Тази подводна лодка първоначално е била построена като подводница на американския флот USS Thornback (SS-418) от клас Tench в корабостроителницата на Портсмут, САЩ през 1944 г. Дълга е повече от 93 m и е с водоизместимост повече от 2400 тона. Лодката е служила през Втората световна война в Тихоокеанския флот. Тя е прехвърлена в турските военноморски сили на 2 юли 1971 г. и незабавно преименувана на TCG Uluçalireis с номер на вимпел S-338. След това тя е на служба тридесет години във флота на Република Турция, преди окончателно да бъде прехвърлена под грижите на музея Rahmi M. Koç през 2001 г.
За съжаление снимането вътре е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО (което естествено доста ме разочарова). Единствените снимки, които можете да си направите е след напускането на вътрешността на подводницата върху нейната палуба.
За разлика от нашият „Национален музей на транспорта“ тук всичко е реставрирано с уникална прецизност и е изложено с много вкус.
Тук се намира и оригиналната парна машина задвижвала първото истанбулско метро (и второто в Европа, след лондонското) известно като „Tunel“ свързващо Галата и улица Истикал (İstiklal Street).
Lengerhane е първата сграда на музея. Тя е построена по времето на султан Ахмет Трети (1703-1730) върху основите на византийска сграда от 12 век. През 1991 г. тя е закупена и реставрирана от Фондация за музеология и култура Рахми М. Коч. След щателна реставрация към оригиналната сграда е добавена подземна галерия и през декември 1994 г. музеят отваря врати за посетители. Някои от най-забележителните експонати в този раздел са изследователските инструменти и машини на обсерваторията Кандили на университета Boğaziçi . Освен това до сградата на Lengerhane има ресторант с френска кухня, наречен „Café du Levant“, където са изложени транспортни средства като самолети, локомотиви, исторически превозни средства, играчки и модели, печатни машини, средства за комуникация традиционни магазини (дюкяни) и действащ огромен модел на корабен двигател.
Поради недостатъчното пространство за експониране на колекциите на музея през 1996 г. е закупен корабостроителница Хаскьой (разположена на брега на Златния рог), която е в руини. Тази историческа корабостроителница е основана през 1861 г. от Ottoman Sea Line Company (днес IDO) за поддръжка и ремонт на техните кораби и фериботи. Четиринадесетте разрушени сгради, дърводелски цех и хелинг са възстановени, запазвайки оригиналната си структура. Артефактите, изложени в този раздел, са морската колекция, предмети от компютърната история, мотоциклети и велосипеди, конски каруци, класически и ретро автомобили, артефакти от железопътния транспорт, селскостопански обекти, фабрика за зехтин и подводна колекция.
В откритата част на музея са разположени голямо габаритни експонати като самолет Douglas DC-3 , парен буксир Vernicos Irini и други индустриални образци.
