Мостар
Основната забележителност, заради която искахме да посетим Мостар, беше „Старият мост“ (Stari Most). Построен между 1557 и 1566 г. по инициатива на султан Сюлейман Великолепни, мостът над река Неретва е дело на архитекта Мимар Хайредин, ученик на прочутия Мимар Синан. С дължина от 30 метра и височина от 24 метра, той е бил най-големият мост с такава арка в света за времето си.
През ноември 1993 г., по време на войната в Босна и Херцеговина, Старият мост е разрушен. Благодарение на международна подкрепа, той е възстановен и през 2004 г. е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. От двете му страни се издигат кули – Хелебия и Тара, наричани „пазителите на моста“ или „мостари“, откъдето идва и името на града.
Като поколение, което за щастие не е преживявало война, бяхме шокирани от гледката в Мостар. Почти нямаше сграда, върху която да не личат следите от сраженията – пробити фасади, опожарени стени и разрушени покриви. Минометните батареи, разположени по възвишенията над града, буквално са обсипвали Мостар денонощно с огън и разрушения.
Бойните действия в Мостар са част от по-широкия конфликт, обхванал Босна и Херцеговина по време на разпадането на Югославия (1992–1995 г.). Градът се разделя на западна (хърватска) и източна (бошняшка) част, а цивилното население става жертва на масови убийства и етническо прочистване.
Въпреки трагедията, животът в Мостар бавно се възражда. Това, което остави най-дълбокия отпечатък у нас, беше контрастът между този възраждащ се живот и видимите белези от войната.
