Куба зад кадър (Backstage)

Тук ще споделим малко кадри от самото пътуване, които не стигнаха до основните публикации, от разказа ни за „Преживяването Куба“. Това са нещата, които се случваха „зад кадър“, но без които описанието на това пътешествие няма да бъде пълно, няма да се усети духа на пребиваването ни в Куба, а и заснемането на интересните кадри от него нямаше да бъде възможно.

Тук трябва да отдадем заслуженото и на героите в сянка:

Водачът ни Алберто – над 65 годишен бивш бордови инженер във военновъздушните сили на Куба с чин полковник). През цялото време той правеше всичко по силите си нищо да не ни липсва по време на пътуването. Хладилника в автобуса винаги беше зареден със студени бири, а в багажното имаше няколко галона питейна вода. При необходимост променяше предварително набелязаният маршрут за да задоволи някое наше желание (например посещение на къщата на Хемингуей в Хавана или изоставената гара и гробището за парни локомотиви в Тринидад).

Шофьорът ни Луис – изключително скромен и винаги точен. През цялото време се грижеше за комфорта ни по време на пътуването и за безупречната чистота (вътре и отвън) на автобуса. В един момент от пътуването жестомимически го помолихме да измие предното стъкло от пръските по пътя за да можем да снимаме през него. След преодоляване на езиковата бариера (той говореше само испански) с широка усмивка каза „lavar el cristal?“ и стъклото беше мигновенно измито. От този момент нататък при всяка спирка, той старателно го измиваше за да не остане дори едно петънце по него.

В Куба при посещението на много места се изисква легитимация с паспорт, като се записват данните от него. Естествено винаги се случваше някой от групата да си е оставил паспорта в куфара, който по правило се оказваше в дъното на багажното отделение. Луйс, всеки път безропотно разтоварваше всичките куфари, търпеливо изчакваше да се извади необходимия документ, след което с неизменната си усмивка връщаше всичко обратно. Нито един път за цялото ни пътуване не го видях да направи отегчена физиономия или по някакъв друг начин да изрази негодувание…

Не липсваха и куриозни ситуации в комуникацията на руски език с Алберто, завършил висшето си образование в СССР. В края на съвместното ни пътуване той беше със силно разклатена увереност по отношение на руския си език след като се сблъска с русифицираните български изрази като: „Буду папитат“ („Я спрошу“), „Нет за пачему“ („пожалуйста“), … 😉