Искрецки манастир „Успение Богородично“

Искрецкият манастир „Успение Богородично“ е основан през XIII в., по време на Втората българска държава. Той е красноречив пример за присъствие на духовност и култура в този край, дори и през мрачните векове на средновековието.

През XIV в. е разрушен от турците, след което дълго време остава в запустение.

През XVII в. е възобновен, като през 1602г. е построена църквата, а от 1834 г. действа отново като манастир.

Манастирският храм представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси и пристроен притвор през 1846 г. Църквата е лишена от всякаква външна украса, но притежава интересни стенописи от XVII и XIX в. По-старите стенописи се намират в наоса и тук са изобразени трите образа на Христос – Емануил, Вседържател и Ветхийденми.

Олтарната апсида включва образите Богородица Ширшая небес и Петдесетница. Вторият слой стенописи намиращи се в притвора представляват сцени от „Апокалипсиса“ и „Откровението на евангелист Йоан“. В притвора на Искрецката църква има и други сюжети, като „Притчата за митаря и фарисея“, „Мъченията на душата“ и др. Предполага се ,че авторът на по-късните стенописи е Яначко Станимиров от с. Брезе.

До църквата се намира седмоъгълната постройката (строенапрез 1856г.) на единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелна-изповедалня, изцяло изрисувана отвътре.

Допреди няколко години в Искрецкия манастир е била запазена една двуетажна постройка, с масивен каменен цокъл и малък чардак, строена през ХIХв.,но за жалост сега няма и помен от нея.

Искрецкият манастир „Успение Богородично“ се намира се в самия двор на санаториума за белодробно болни.