Вила-музей „Александър Стамболийски“
Вила-музей „Александър Стамболийски“ се намира на около 3 км източно от село Славовица, в имот, избран лично от него. През 1922 г. тук е построена къщата, която Стамболийски използва като място за отдих, разговори и обсъждане на земеделски идеи. В двора на вилата се намират и стопански постройки — стара къща, навеси и обор — които допълват типичния селски ансамбъл.
Трагичната съдба на лидера е неразривно свързана с това място. След Деветоюнския преврат през 1923 г. Стамболийски е заловен и доведен тук, където е подложен на жестоки мъчения. На една от стените в стопанската постройка остава надписът „Ст. 1923 г.“, написан от него със собствената му кръв — един от най-силните символи на насилието и цената, която плаща за убежденията си.
През 1958 г. вилата е обявена за музей, част от комплекса, включващ родната къща в Славовица и паметник-костницата в местността „Янини грамади“. През 1968 г. всички тези обекти са признати за исторически паметници на културата с национално значение.
Днес вилата е реставрирана, като първият етаж и стопанската част са достъпни за посетители. Тук могат да се видят снимки, документи и лични вещи, свързани с делото на Стамболийски, както и кървавият надпис — мълчалив знак на човешка твърдост и идеализъм.
Маршрут как да стигнем до Вила-музей „Александър Стамболийски“
От магистрала „Тракия“ вземете отбивката за Велинград / Септември. След около 2 км завийте надясно по пътя за Славовица. Продължете още около 2 км, докато видите указателна табела наляво към Вила-музей „Александър Стамболийски“. Разстоянието от табелата до паркинга на музея е приблизително 500 метра.
Знаете ли, че...
Александър Стамболийски е първият български министър-председател, издигнат от редиците на селяните. Като лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), той провежда дълбоки социални и земеделски реформи и се стреми да превърне България в държава на труда, а не на елита. Стамболийски вярвал, че бъдещето на страната е в мирното сътрудничество със съседите – убеждение, заради което плаща с живота си след преврата през 1923 г.
