Белинташ

Белинташ е скала с форма на малко плато, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. То е смятано е за второто по големина на територията на България (след Перперек) и има визуална и функционална връзка с енеолитния храмов комплекс край с.Долнослав.
Научно доказано е, че района на скалното светилище попадат в обширна и силно проявена магнитна аномалия. Археоастрономическите изследвания показват, че всички аномални точки в храмовия център се намират вътре във сградите, а на местата им са издигнати олтари.