Червената нишка на Хановер (28-36)
Обиколката в този участък на „Червената нишка“ на Хановер започва с възстановката на къщата на Лайбниц – философ, математик, изобретател и, според някои студенти, главен виновник за безсънните нощи преди изпит по математически анализ. Именно тук той разработва двоичната система, без която съвременните компютри просто не биха съществували. Следвайки „Червената нишка“, маршрутът постепенно ни отвежда от атмосферата на Стария град към по-модерните градски пространства – пешеходната зона около площад Крьопке и централната жп гара, където Хановер разкрива своето динамично, съвременно лице.
36-те спирки на „Червената нишка“ в Хановер:
- Къщата на Лайбниц (Leibnizhaus) – възстановка на дома на философа и математик Лайбниц – фасадата от XVII век е сред най-красивите в града
- Улица Крамерщрасе (Kramerstraße) – очарователна улица с дървени къщи, магазини и кафенета – идеална за разходка в духа на стария Хановер
- Църквата „Маркткирхе“ (Marktkirche) – главната протестантска църква, строена през XIV век – с висока кула и внушителен кирпичен готически стил
- Старата сграда на кметството (Alte Rathaus) – най-старата светска сграда в града, построена през XIII век – впечатлява с готическа архитектура и ренесансови детайли
- „Завистливата глава“ (Neidkopf) – каменна глава с изкривено лице, вградена в фасадата на старо здание – символ на човешката завист и морален урок от XV век
- Пазарната зала (Markthalle) – модерен пазар с над 70 щанда, предлагащи международна кухня и местни специалитети
- Центърът на града (City) – сърцето на модерния Хановер – пазаруване, култура и динамика в пешеходната зона, оформена след Втората световна война
- Площад Крьопке (Kröpcke) – най-оживената градска точка – начало на главната търговска улица
- Паметникът на Ернст Аугуст (Ernst-August-Denkmal) – конна статуя на краля пред жп гарата – любимо място за срещи и символ на царствения период на Хановер
Знаете ли, че...
Езерото Maschsee в Хановер, днес любимо място за разходки и спорт, е създадено между 1934 и 1936 г. с цел контрол над пролетните наводнения от реките Лайне и Ихме, както и като част от трудова програма на нацисткия режим. Изграждането му е организирано от Имперската трудова служба (Reichsarbeitsdienst) – задължителен труд за младежите, наложен от Хитлеровия режим, и е представяно като символ на „германското възраждане“. Макар Хитлер лично да не присъства на откриването, проектът е използван за пропаганда и възхвала на новия ред. По време на церемонията, част от масов митинг с над 200 000 души, водачи от NSDAP изнасят речи в прослава на „волята на фюрера“ и трудовия дух на германския народ. Днес езерото напомня не само за силата на природата в града, но и за тъмната страна на историята му.
