Парк Галичица и Преспанското езеро
По принцип не обичаме да пътуваме по един и същ маршрут на отиване и връщане. Затова този път решихме обратният път да мине през Национален парк Галичица и Преспанското езеро. Разстоянието през планината е около 30 километра и е истинско удоволствие да се шофира по него. В началото на парка има контролен пункт, където се заплаща входна такса.
Пътят започва с плавно изкачване от Охридското езеро и скоро навлиза в сърцето на планината Галичица – защитена територия с уникална флора, кристално чист въздух и впечатляващи гледки. На няколко места са обособени наблюдателни площадки, от които се разкриват изключително красиви панорами към езерата и околните хълмове.
След най-високата точка – параклиса „Св. Георги“, започва спускането към Преспанското езеро. Тази част на планината е по-спокойна, по-дива, с по-малко туристи и с усещане за напълно недокосната природа.
След пристигането ни на брега на Преспанското езеро установихме, че тази част на Северна Македония е толкова „дива“, че при нашето посещение въобще я нямаше в навигационната ни система. Това доведе до няколко конфузни, но и забавни ситуации, докато се опитвахме да намерим пътя обратно към България. А появата ни в 23:30 часа на ГКПП Делчево внесе истински смут сред местните митничари 🙂
С това, малката ни тридневна разходка из Македония завърши.
Знаете ли, че...
Преспанското езеро е едно от най-старите тектонски езера в Европа и най-високото на Балканския полуостров, разположено на 853 метра надморска височина. Състои се от Голямото и Малкото Преспанско езеро. Те нямат повърхностни оттоци – основният отток е подземният поток Завир, който преминава под планината Галичица и захранва Охридското езеро, намиращо се на 10 километра на запад.
