Хората на Куба
Въпреки че Куба е известна с красотата си, музиката и старинните автомобили, истинското сърце на острова са неговите хора.
Въпреки предизвикателствата на ежедневието – бедност, недостиг на стоки и ограничен достъп до удобства – кубинците успяват да запазят нещо безценно: своята усмивка, жизнерадост и топлота.
Трудностите на живота в Куба не са ги направили озлобени или апатични. Напротив, те се подкрепят един друг и намират щастие в малките неща – в общите вечери със семейството, в смеха с приятели и в простото удоволствие от добрата музика. Кубинците умеят да живеят с наслада, независимо от обстоятелствата, и може би точно в това се крие истинското богатство на Куба. Със своята енергия и непринуденост, те носят колорит на улиците, облечени в ярки дрехи и са готови да споделят своите истории и радости, колкото и скромни да са те.
За всеки, който посети този уникален остров, срещата с кубинците е незабравимо преживяване. Хората, със своята усмивка и несломим дух, правят Куба това, което е – една необикновена страна с голямо сърце.
Знаете ли, че...
Преди пристигането на испанските завоеватели, Куба е била населена от коренни народи, главно от две основни групи: тайно и сибоне. Тайно са били по-развити в земеделието, а сибоне, от своя страна, са били предимно ловци и събирачи.
С пристигането на испанския изследовател Христофор Колумб през 1492 г. и последвалата испанска колонизация, местното население на Куба започва драстично да намалява в следствие на целенасочено избиване, недохранване и болести, донесени от европейците, към които те нямат имунитет. Това довежда до почти пълното му унищожение до средата на XVI век.
Впоследствие испанците започват да внасят африкански роби, за да компенсират липсата на работна сила за плантациите със захарна тръстика. Така се оформя новото население на Куба, състоящо се от смес от култури и етноси, включително испанци, африканци и малки остатъците от коренното население.
