Розоберът – истинският труд зад красивия ритуал
Розоберът често се представя като пъстър фолклорен ритуал – с народни носии, песни и усмивки, които украсяват туристическите брошури и фестивалните календари. Зад тази романтична картина обаче стои един много по-различен свят – свят на тежък, монотонен и изтощителен труд, без който прочутото българско розово масло просто не би съществувало.
Истинският розобер започва преди изгрев слънце. Полетата се пълнят с хора още в тъмни зори, когато росата все още държи аромата в цвета. Брането продължава с часове – наведен гръб, мокри ръце, бодли и непрекъснато повтарящо се движение. Всеки цвят се къса ръчно, внимателно и бързо, защото времето е решаващо, а килограмите розов цвят се събират бавно и с усилие.
Берачите не носят празнични носии и не застават пред камерите. Това са обикновени хора – местни жители, сезонни работници, възрастни, млади, понякога цели семейства. Техният труд остава почти невидим, въпреки че именно той е в основата на една от най-скъпите и търсени суровини в света – българското розово масло.
Зад всяка капка розово масло стоят хиляди откъснати цветове и дълги часове тежък физически труд. Без тези хора – търпеливи, трудолюбиви и често недооценени – нямаше да съществуват нито ритуалите, нито фестивалите, нито самият аромат, с който се гордеем.
Розоберът не е само традиция и красота. Той е преди всичко човешки труд, който заслужава уважение и признание – не само в сезона на розите, а всеки път, когато говорим за българското розово масло.
Кадрите са от розобер в розовите масиви край село Търничани по време на XVII фотопленер „В долината на розите“.
