Планината Небо
Според библейската история, малко преди да умре, воден от Бог, Моисей се изкачва на планината Небо за да види за първи път с очите си Обетованата земя, в която обаче не му е позволено никога да влезе.
От върха на възвишението се вижда цялата Обетована земя, Мъртво море и част от долината на река Йордан, като и в ясен ден могат да се видят и Йерихон и Йерусалим. Непосредствено до “точката за наблюдение” се намира една от емблемите на планината Небо – „Жезълът на Мойсей“ – метална структура под формата на кръст, по който е полазила змия. Най-вероятно конструкцията е била вдъхновена от притчата за „Мойсей и медната змия“.
В исторически план мястото е било обитавано още от каменната епоха, но през IV век тук са били изградени църква и манастир. Те са били разрушени от мощно земетресение, след което мястото изпада в забрава.
Планината Небо е преоткрита в последствие от “експедиция” организирана от францисканския орден (1932 г.). Повод за експедицията са намерени в библиотеката на ордена пътеписи от 384 г. на византийския пилигрим сестра Егерия. При пристигането на място (точно според описанията) е открита част от църквата. В последствие след извършени археологически разкопки са открити и останалите сгради на манастира, както и още няколко църкви. Все още по склоновете на хълма могат да се видят стотици каменни блокове от разрушените градежи, както и един огромен кръгъл камък “Rolling Stone”, който е служел за врата на фортифицираният византийски манастир.
На пода и по стените на главната манастирска църква са открити множество изящни мозайки, запазени и до днес.
При посещението си през 2000 г. папа Йоан Павел II засажда в двора на манастира маслиново дръвче в името на мира.
В непосредствена близост се намира долината с Моисеевите извори (Moses Springs) – седем извора с живителна питейна вода, от които в днешни дни функционира само един.
