Изчезналата лятна ски писта на Витоша
Годината е някъде около 1980. Навярно малцина си спомнят, но на Витоша, в местността Бай Кръстьо, в непосредствена близост до едноименния заслон, е открита изкуствена ски писта, позволяваща практикуването на любимия спорт и през лятото. Дължината ѝ не е голяма, но е уникална за България и привлича немалко любители на зимния спорт.
Оформената просека е идеално заравнена и затревена. Монтирана е автоматична оросителна и поливна система, а цялата писта е покрита със специализирани пластмасови панели – Dry Ski Slope-Brush. Обособено е отделно трасе за ски влек с персонални тегличи и ролки за нанасяне на смазка на ските по време на изкачването. В началото на пистата са изградени обслужващи помещения и малък ски гардероб.
Покривът на сградата е оформен като първоначален, по-стръмен стартов участък, с голяма вана и „киче“ за нанасяне на смазка преди началото на спускането. По концепция смазката трябва да бъде силиконова, но за да е типично по български, иновативно, тя е заменена с машинно масло. В началото това не е проблем, но с течение на експлоатацията и отлагането на все повече смазка по трасето падането вече не е препоръчително, освен ако не сте с работен гащеризон. Поливната инсталация се включва автоматично на определени интервали, за да поддържа по-доброто плъзгане по изкуствената настилка. През това време спускането е ограничено, но в летните жеги няма по-голямо удоволствие от това да се спуснеш под работещите пръскачки…
Времето минава и в един момент пистата е затворена и изоставена. Летните спускания остават само в спомените на онези, които сме ги преживели. Просеката постепенно губи очертанията си, а гората бавно и търпеливо си отвоюва територията.
Днес е трудно да си представим, че тази гъста гора някога е била поляна, покрита с бяло-зелена решетъчна настилка, през която пробива гъстата трева. Тогава това ни беше напълно достатъчно – пластмасовата „суха“ писта имитираше снежната покривка и ни позволяваше да се забавляваме и да тренираме техника и баланс дори в разгара на лятото.
За съжаление снимките от онези времена са оскъдни, но ясно напомнят за духа на мястото и времето. Леки потници вместо дебели якета, кожени скиорски обувки с вълнени чорапи, ски с кантахари, стъпили върху настилка, която днес изглежда почти екзотично за тази част на Витоша. Нямаше термобельо, твърдост на обувките, ски автомати, карвинги, каски…, но имаше огромен ентусиазъм и невероятни забавления.
В наши дни от тази лятна ски писта са останали само занемарена сграда, пораждаща въпроса „какво е било това“, и отделни парчета от пластмасовата настилка, скрити между корените и тревата, които лесно могат да бъдат подминати, ако не знаеш какво да търсиш. Но ние знаем и помним. И всеки път, когато минаваме оттук, за нас гората не е просто гора – тя е място със спомен, от едно прекрасно лято, когато за кратко на Витоша можехме да караме ски дори през лятото.
Знаете ли, че...
През зимата четковата повърхност на изкуствените ски писти задържа снега по склона, намалява нужната дебелина на снежната покривка и спестява ресурси за производство на сняг. Така сезонът може да започне по-рано, а спортната екипировка остава защитена дори при малко сняг или активно снеготопене. През лятото същата повърхност не нарушава екологичния баланс на склона и не разваля вида на тревата, позволявайки пълноценно практикуване на зимни спортове и активности на открито дори в топлите летни месеци.
