Замъкът „Свети Петър“ – Бодрум кале
Кратка информация за Замъкът „Свети Петър“ – Бодрум кале
Изправени пред нашествието на селджукските турци, рицарите-хоспиталиери от остров Родос имали нужда от нова крепост на континента. Подходящото място било открито срещу остров Кос, където вече съществувал замък на ордена.
Строителството започнало през 1402 г. За него били използвани зелени вулканични камъни, мраморни колони и релефи от близкия Мавзолей на цар Мавзол. Първите стени били завършени през 1437 г., а през 1519–1520 г. испански рицари реконструирали крепостта в готически стил, оставяйки имената си върху фасадата.
Всяка „езикова група“ (т.нар. tongue) на ордена имала собствена кула, изградена в различен стил, за чиято защита отговаряла лично. Към вътрешността водели седем порти, а архитектът използвал най-новите за времето си отбранителни техники – криволичещи проходи, които правели невъзможно прикриването на нападателите от стрелите, камъните и горещите снаряди. Над портите и стените били поставени стотици гербове и релефи, от които до днес са оцелели 249.
Под замъка били изкопани 14 цистерни за събиране на дъждовна вода, които осигурявали нуждите на крепостта.
През XV–XVI в. замъкът „Свети Петър“ бил втората по значение крепост на ордена и убежище за християните в Мала Азия. С устремното разширение на Османската империя той бил атакуван многократно след падането на Константинопол, но никога не бил превзет със сила.
През 1494 г. крепостта била допълнително укрепена с камъни от Мавзолея. Стените откъм сушата били значително удебелени заради заплахата от артилерия, докато морските останали по-тънки, тъй като рицарите разчитали на мощния си флот.
След капитулацията на Родос (1522 г.), съгласно условията на мирния договор рицарите предали крепостта „Свети Петър“ на османците. Параклисът бил превърнат в джамия (Сюлеймание джамия), към която било издигнато минаре. То било разрушено през Първата световна война от френски военен кораб и възстановено едва през 1997 г.
През XIX век крепостта изпълнявала различни функции – военна база, джамия с хамам, а през 1895 г. била превърната в затвор и място за изгнание. Там били заточени и много български революционери и свещеници.
По време на Гръцкото въстание турската армия използвала крепостта за гарнизон, но след войната тя останала изоставена за повече от 40 години.
През 1962 г. турското правителство решава да превърне замъка в Музей на подводната археология – най-големият по рода си в света. В него се съхраняват амфори, антично стъкло, бронзови, глинени и железни предмети, открити при подводни разкопки в Егейско море. Експонатите са разделени в различни категории и разпределени в отделните зони на крепостта:
-
Параклис VII век сл. Хр. – днес съхранява находки от ранновизантийско корабокрушение от VII в. Експозицията разкрива живота и търговията в ранното Средновековие.
-
Турска баня (хамам) – изграден вътре в замъка през XIX век. Днес той е реставриран и показва битовата култура от времето на османците.
-
Изложба на амфори – представя разнообразни амфори, използвани за превоз на вино, масло и зърно. Те дават представа за древната търговия в Средиземноморието.
-
Зала „Стъкло“ – показани са едни от най-големите колекции на антично стъкло в света. Изложени са съдове от различни епохи, включително редки ислямски образци.
-
Корабокрушението при Серче (XI в.) разкрива уникална колекция от ислямско стъкло. Тя е сред най-богатите в световен мащаб.
-
Корабокрушение „Текташ“ (Tektaş) – открито край бреговете на Турция, това корабокрушение от V в. пр. Хр. е съхранило амфори и стъклени товари. То е ключово за разбирането на древната търговия.
-
Зала „Монети и бижута“ – показва богата колекция от монети и украшения от различни епохи. Експонатите илюстрират богатството и културното разнообразие на региона.
-
Зала на карийската принцеса – оказва богата колекция от монети и украшения от различни епохи. Експонатите илюстрират богатството и културното разнообразие на региона.
-
Френска кула – била е поддържана от френските рицари-хоспиталиери. В стените ѝ са вградени гербове и архитектурни елементи от Мавзолея на Мавзол.
-
Италианска кула – изградена е със специфични декоративни орнаменти. Днес тя пази надписи и гербове от XV–XVI в.
-
Английска кула – завършена през 1413 г., известна е и като „Лъвската кула“ заради античен релеф на лъв. Над него е поставен гербът на крал Хенри IV.
-
Корабокрушения от късната бронзова епоха – експозицията включва находки от прочутото корабокрушение при Улубурун (XIV в. пр. Хр.). Тук могат да се видят медни и калаени кюлчета, както и египетски печати.
-
Немска кула – изградена е от немските рицари и е била важен отбранителен пункт. И до днес пази оригинални гербове и каменни надписи.
-
Кула „Змията“ – името ѝ идва от изобразени змии върху стените ѝ. В миналото е служила за наблюдение и защита откъм сушата.
-
Подземие (зандан) – подземието е било използвано за затвор на пленници и врагове. Атмосферата му и до днес предизвиква силно впечатление у посетителите.
-
Кула на командира – резиденцията на висшите рицари. Освен отбранителна функция, тя е служила и за контрол над цялата крепост.
В градината на замъка пък могат да се видят почти всички растения и дървета, характерни за Средиземноморието.
Знаете ли, че…
В Бодрум се е издигал прочутият Мавзолей в Халикарнас – гробницата на цар Мавзол, смятана за едно от Седемте чудеса на древния свят. Със своите внушителни размери и изящна украса той впечатлявал античния свят и дал името си на всички подобни постройки – мавзолеи. Унищожен от силно земетресение през XIII век, днес от него са останали само руини, а голяма част от каменните блокове били използвани от рицарите-хоспиталиери за строежа на крепостта „Свети Петър“.
Фотогалерия – Замъкът „Свети Петър“ – Бодрум кале
